ГАЛЕРИЯ „ДВОРЪТ“ 2023  – „СРЕЩА НА ПОКОЛЕНИЯ“

Текст: Силвия Кавданска Снимки: Ивелина Берова, Силвия Кавданска ГАЛЕРИЯ „ДВОРЪТ“  споделено лично пространство за творчески и приятелски срещи Дългогодишно приятелство и желанието за къща на село, за съхраняване топлината на родовата памет отведе преди повече от четвърт век Аксиния Джурова и Владимир Игнатовски в троянското село Врабево, за да купят две съседни стогодишни къщи, а с тях и две плевни,

НОСТАЛГИЯ – 3D ВИРТУАЛНА ИЗЛОЖБА на Ивелина Берова

След много изминати километри, след стотици срещи с изумителни хора, приключения, премеждия и снимки, се роди тази „Носталгия“ – личният ми визуален и емоционален архив за живота на няколко автентични общности в съвременна България, които се променят безвъзвратно или изчезват, заедно с цялата си култура. Настоящата изложба съдържа част от

село Миланово (старо Осиково), община Своге – Старото село

село Миланово (старо Осиково) се намира по линията на искърското дефиле на Стара планина, във Врачанския балкан. При гара Лакатник има отклонение, което след 9км стръмно изкачване те води в селото. Било на около 900м. надморска височина в Балкана, асфалтов път, красива природа, докъдето ти поглед стига – какво повече, нали!

Кромлех при с.Долни Главанак, Родопите

Кромлех при с.Долни Главанак, Родопите- галерия 2015г. Съоръжението представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м, дебелина 0,5 м и височина 1,20 – 1,50 м, поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Нямам представа

Балонът се надува, надууува или полет с топловъздушен балон + фотогалерия

26.10.2015
„То бе едно голямо нещо, може колкото къща. Местеха го клатеха го, надуваха го, спирто му наливаха, повдигаха го, връзваха го и отвързваха… И когато таман да се вдигне нагоре, пламна.“ Така Никола Икономов – Жеравнянеца описва построяването през 1880 г. в Разград на първия български балон и опита за

Из дебрите на Огражден планина – загадъчна и непозната! + фотогалерия

Отдавна искам да разкажа за едно петдевно пътуване из огражденските села и все не ми тръгва приказката… Как да описваш нещо загадъчно? Как да разказваш за места, които мъглите, дни наред, упорито крият от теб? Селата, досущ като призраци, се появяваха и изчезваха пред очите ни, минавахме през вълшебни гори,

Село Безводно, което не е безводно, ами е безпътно…

14.10.2015
Село Безводно, което не е безводно, ами е безпътно… „Безпътно“ е, защото вече повече от половин година единственият път до него изглежда така: През март 2015, под тежестта на огромна маса навалял сняг, асфалтовият път рухва заедно с тонове скална и земна маса и красивото планинско село Безводно остава напълно

Къклица и малкият възрастен с голямата усмивка.

Къклица е махала. До нея няма асфалт. Според жиците има ток, но е съмнително. Плахо вървяхме по пътечките между малкото разсипани наоколо къщи. От някъде долетя тропот и се стреснахме. Иззад ъгъла на една къща към нас се втурна стадо овце, а след тях и малко дете. И овцете, и

Село Самокитка – след дъжд – усмивка

Показа ни се в най-сочните нюанси на зеленото. Когато паркирахаме, като че ли селото обезлюдя изведнъж. Чу се звънене на хлопатар и видях, че от другия край на улицата се задават няколко крави. След тях търчеше жена и нещо им говореше. Видя ни и се спря. Зачуди се за миг,

село Видима – детство мое, на ръст едноетажно

С това място са свързани едни от най-щастливите ми детски спомени. От преди има-няма 25 години. Тази година решихме да споделим спомена с малчо…Ето какво ни посрещна там.. Тогава тук се чуваше смях, тропот на детски крака, топки и жужене на нахални мухи..   …сега възникват само въпроси… Дисциплината беше

Минералните извори до Рупите – живот в 75 градуса по Целзий

Минералните извори до Рупите – живот в 75 градуса по Целзий. „Това място е много специално.–казва Ванга – То ми служи като акумулатор и от него черпя енергия и сила. Някога тук е имало страшен огън, а този риф над нас крие една голяма тайна.“ Магмените скали, от където извира 75

Събрали се родопски хайдути на хайдушкото сборище… + фотогалерия

„Събрали ми се, набрали все отбор млади юнаци, Събрали ми се, набрали на хайдушкото сборище да пекат тлъсти агнета, да пият вино червено, да сторят каул хайдушки. И като ядеха и пиеха, Индже дружина думаше: – Дружино вярна, сговорна, както се вярно събрахме, тъй да са вярно слушаме. Който са болен

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре