Browse Tag

хора

Насие, която по паспорт е Атиже.

Това е Насие, галено Неса, която по паспорт е Атиже. Когато била много малко бебе, Атиже плачела без видима причина почти постоянно. Водели я по лекари, опитвали всичко, но напразно. Веднъж възрастна жена от селото слушала как се дере бебето и казала на младата майка: „Булче, да вземете да смените името на това дете! Не му харесва, да знаете!“ Нарекли

Мечтае ли понякога Алма?

„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от вратата на свойта пекарня, огледа пустата улица, прекръсти се наслуки и пак се върна да надникне в пещта. И като надникна, пак рече: „Не може да бъде!“Човечецът беше много сащисан, взе дървената лопата, ръцете му трепереха и с мъка вадеше

Столетницата, която ми целуна ръка

Чували ли сте за професор Ярослав Тагамлицки? Той е учен и учител. Работил е в областта на функционалния анализ, диференциалното и интегрално смятане и разработва понятието „Неразложимост“, има огромен принос в областта на математиката. Задълбочени са познанията му и в областта на теоретичната физика. Освен това, Тагамлицки се интересувал живо

Христо Йотов – С думи казвам онова, което с дървото не мога.

Вървиш си значи най-безгрижно из Пътя и ненадейно Съдбата те отвежда в село Търничени. И там те среща с Человек, ама какъв! Истински, сърцат, с висок дух и най-вече чудак. Христо Йотов е самоук скулптор на изумителни пластики от дърво. Материалът, който използва са коренища и дънери на вече отсечени

Иконопис – християнско изкуство и занаят – зограф Венцислав Щърков

Разхождам се по Самоводската чаршия в Търново и едно от ателие привлича вниманието ми – Зографското.  Навел глава над масата с бои, с тънка четка в ръка, художникът е погълнат от работата си върху дървена плочка. Наблюдавам го известно време през прозореца. Не забелязва нито мен, нито човешкото гъмжило наоколо. Самата

„Едно длето, за да реже добре, първо трябва да бръсне!“ – Слави Гуевски – майстор на ковано желязо и инструменти за дърворезба.

„Едно длето, за да реже добре, първо трябва да бръсне, от мен да знаеш!“, казва 76 годишният майстор-ковач и демонстрира върху ръката си острото, като бръснач резбарско длето. Слави Гуевски е един от малкото останали майстори – ковачи, които изработват този инструмент изцяло ръчно. Процесът изисква множество умения и всяка

Да впрегнеш вятъра или историята на една жива мелница в Лудогорието

Това е историята на една съвсем истинска вятърна мелница. Тя е направена изцяло от дърво преди повече от 100 години и подобно на Буратино е оживяла благодарение на обичта на хората. Именно тази обич и грижа на поколения мелничари запазва жива мелницата в село Белинци и днес тя е единствената автентична работеща дървена

Ковачът Стефан, историята на един железен кон с огнена грива и Сали Яшар

Стефан Чаков и синът му в ковачницата Казват, че всеки е ковач на собствената си съдба. За Стефан тази мъдрост е буквална. Неговата орис е да бъде майстор – ковач и освен собствената си съдбата, всеки ден да кове нажеженото желязо, претворявайки го в най-чудни форми така, че предметите да изглеждат леки и

Изчезващи занаяти – калайджийство. Среща с Иван – потомствен майстор-калайджия.

11.03.2016
Иван е от хората, които години наред изхранват големите си семейства с калайдисване на медни съдове. Той е потомствен занаятчия и е свикнал по цяло лято да обикаля села и паланки в търсене на прехрана. Все по-малко медни тави и бакъри се използват в домакинствата и затова вероятно никое от

Село Лисиците IIч. – Човекът, който обгрижва моста.

Когато за пръв път посетих с. Лисиците в Източните Родопи (2011г.), не предполагах, че тази приказка отвъд времето и пространството, ще остави толкова траен спомен в душата ми. Ето разказа за тогава – цък. Всъщност, спомен не е думата. Някакво зрънце, което те тегли натам постоянно, усещане за нещо неразгадано,

Мъжът, който вече 12 години храни два гълъба в парка.

17.08.2015
„О, ти си най-добрият приятел, когото някой някога е имал. И това е толкова забавно, че се чувствам така, сякаш съм те познавал винаги! А как бих могъл?“ Из „Вълщебникът от Оз“ Вече повече от дванадесет години Тодор храни два гълъба в парка. Всеки ден. Сутрин и следобед. Всички от

Лазар Кокудев – потомствен майстор – медникар

09.08.2015
„В медно джезве се приготвя най-вкусното кафе, а греяната ракия в меден съд … ееех“, въздъхва бай Лазар с тежестта на всичките си осемдесет и девет си години. После продължава – “ В Устово бяхме най – много занаятчии. Имаше всякакви – обущари, самарджии, ковачи, но най много бяхме ние

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре