Столетницата, която ми целуна ръка

Чували ли сте за професор Ярослав Тагамлицки?
Той е учен и учител. Работил е в областта на функционалния анализ, диференциалното и интегрално смятане и разработва понятието „Неразложимост“, има огромен принос в областта на математиката. Задълбочени са познанията му и в областта на теоретичната физика. Освен това, Тагамлицки се интересувал живо от история и археология. Знаел старогръцки, латински. Освен матерния си руски език, владеел немски, френски и английски. Свирил блестящо на цигулка. Професорът е бил енциклопедична личност, но което е по-важно, успявал е да увлече и другите с ентусиазма към науката и света въобще. Много уважаван и обичан от студентите си. Умира през 1983г. В негова чест последователи и близки дори са направили сайт: http://www.tagamlitzki.com
Ето какво прочетох там в раздела „Спомени за него“:
Проф. Галина Тагамлицка (сестра)*
..
Той не смяташе, че подронва достойнството си например с това, че винаги всякого поздравяваше пръв. Дори на студентите си пръв сваляше шапка (те знаеха това и бързаха да не ги изпревари с поздрава си). И аз вярвам, че това беше за тях нагледен пример за едно вътрешно уважение към човека (и към себе си!), което следва да получи външен израз и в малкото, и в голямото.
***
Ето това е Големият Човек!
***
Баба Денка живее в полите Стара планина. На 103 години е, ама ненавършени!, както отбелязва шеговито самата тя. Ще ги изпълни през октомври. Всеки ден ходи пеш на неголяма разходка – и зиме, и лете. Помага си с два бастуна, върви приведена под тежестта на изминалото време, в което е преживяла какво ли не – радости, войни, болести, монархия,  република, национализация, репресии, социализъм, преврати, демокрация… За първи път овдовява на 67г., за втори – на 84г. Била е звеноводка. Има три деца, осем внука и пет правнука. Дъщеря й е на 80г., а синовете й си отишли без време…
Питам я:
– Как доживя 103 години? Каква е рецептата?
Баба Денка се усмихва:
– Пращах всичко на вятъра, чедо, на вятъра или на майната му! Това е рецептата ми!
– А сега нещо тормози ли те?
– Да, много ме мъчи, че не правя нищо. Абсолютно нищо! Едно копче сама не мога да си зашия вече… Това ми тежи много. Работенето ми липсва, друго не…

Помълчаваме малко, после пак заговаряме.

Идва време да си вземем довиждане. Баба Денка взема ръката ми и я целува! Тя на мен! Сто и три години мъдрост, опит, живот и човещина, събрани в крехкото прегърбено тяло на старицата ми целуват ръка!!! Благодарна съм, казва, че ми обърнахте внимание, уважихте ме!
***
Ето това е Големият Човек!
***
И тук ще повторя част от думите, казани за проф. Тагамлицки от неговата сестра, които мисля за валидни еднакво за изтъкнатия математик и енциклопедист и за простосърдечната жена от народа – баба Денка на 103 (ама ненавършени!) години.:

„И аз вярвам, че това беше за тях нагледен пример за едно вътрешно уважение към човека (и към себе си!), което следва да получи външен израз и в малкото, и в голямото.“

Няма да забравя този пример за скромност и човешко уважение никога!
Благодаря ти, бабо Денке, жива да си!
Целувам ти ръка.

С етикет: , ,
Публикувано в България, Стара планина
5 коментара по “Столетницата, която ми целуна ръка
  1. Недка Димитрова каза:

    Прекрасна жена, която познавам от дълги години. Мила,добра,отзивчива. Горчилката на живота не я е променила.Такава е и такава ще си остане.

  2. Стефан каза:

    Академик Ярослав Тагемлицки, или както всички го наричахме помежду си Таги,беше дребен, с таке на главата, тъмно син лоден. Хрисим. Леко приведен и с глава наклонена. Постоянно беше в състояние „размисъл“. Познаваше по име всички студенти от трите факултета: математика, физика и химия. Следеше на всеки развитието. Помнеше кой кога на какъв изпит се е явявал, взел ли го е или не. На никого не отказваше блиц консултация, дори и на пътя. Невероятен човек!

  3. Мирела каза:

    Много ми се иска да кажа нещо умно, но мога само да мълча. И все повече да се смирявам. Благодаря!

  4. Ross каза:

    Статията е добра но е редно за цялата тази история да е поне и правилно името на героя от статията.
    Възможно е след време някой да потърси информация и за баба ….Пенка
    Града е малък и всички се знаем поименно

    • Ivelina Berova каза:

      А допуснахте ли възможността името да е сменено поради някакви причини? Тази статия не се чете единствено от хора, живущи във вашия град. Очевидно не сте забелязали, че той също не е назован, зад което стоят определени съображения, а именно злоупотреби!
      Поздрави

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Последни коментари

  • Мустафов { Третия ред втората снимка е Медени поляни... } – мар. 21, 1:57 PM
  • Иво { Доста махалички са на изчезване. За огромно... } – мар. 12, 1:42 PM
  • Катя { Благодаря за текста! Поклон пред ръцете и... } – февр. 29, 6:14 PM
  • Даниел Кралев { Бай Радой вече е преподавател в училището... } – февр. 29, 2:38 PM
  • Бойка { Прекрасно! } – ян. 30, 5:11 AM
  • Пешо { Много яко Дидо! } – ян. 08, 8:13 AM
  • Борис Тончев { "Гига яя клюсе" - Гринго язди кон.... } – ян. 07, 10:09 PM
  • Муни { Да са живи и здрави. Вижте колко... } – ное. 24, 9:14 AM

Авторите тук