„Ние, врабчетата“ – направени от слама и обич!

Тези дни имам остра нужда от повече вяра в доброто у хората и от хубави неща като цяло и усилено ровя навсякъде, за да си ги набавям. Та днес се сетих за следната случка.
Преди години обикаляхме из Монтанско заедно с приятели и една от важните ни спирки беше родното място на гениалния Йордан Радичков, когото всички обичаме. Това е несъществуващото днес село Калиманица. То е изселено през 70те години заедно със съседното с. Живовци заради строежа на язовир Огоста. От него остава една недостроена църква и един вековен дъб.
Обикаляме си ние из черните пътища в търсене на мястото и извъднъж насреща ни що да видим – „НИЕ, ВРАБЧЕТАТА“! От плът и кръв, така да се каже или по точно от сламени бали. Две огромни врабчета, даже облечени в дрехи си стоят край пътя.
И нямаше нужда от табела, Радичков беше навсякъде наоколо!
Такава голяма радост изпитах, когато видях тези сламени врабчета… Така и не разбрахме кой ги беше направил, но сполай му, да е жив и здрав!
И днес, като се сетих за тая случка, пак ми стана хубаво!
***
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! – „Ние, врабчетата”, Йордан Радичков