Ivelina Berova
Това е историята на една съвсем истинска вятърна мелница. Тя е направена изцяло от дърво преди повече от 100 години и подобно на Буратино е оживяла благодарение на обичта на хората. Именно тази обич и грижа на поколения мелничари запазва жива мелницата в село Белинци и днес тя е единствената автентична работеща дървена мелница в Североизточна България.
Посреща ме Бейти Касим. Баща му – Касим Садък е последният собственик на мелницата преди тя да мине под опеката на музея в Разград, а после на този в Исперих. През 1988 г. се гласува промяна в статута на й и тя става „действащ музей“. На практика, това я спасява и ветреницата оцелява, за разлика от много нейни посестрими из Лудогорието. Касим Садък продължава да я стопанисва и да се грижи за нея, показва я на туристи, а след жътва и да мели зърно на всеки желаещ от околията. Днес той е вече много възрастен и за всичко това с готовност и желание отговаря неговият син Бейти. Когато бил малък си играел с направената от баща му дървена играчка – фигурки на дърводелци, които режат с трион. Изработката й е удивителна! Показва ми я и се усмихва: “ Не е цяла, липсва й задвижващия механизъм, но още е тук и ми харесва да я виждам.“
Разказва ми подробно за конструкцията на сградата и механизма на действие. Говори за вятъра, дървото, крилата, камъка и зърното като за жива, органична сплав, направлявана от човека с труд и постоянство. Докато го слушам, вятърът довява в мислите ми ту Лазар Дъбака и дядо Корчан, ту Дон Кихот и Санчо Панса…
Цялата вятърна мелница е изградена от дървен материал – дрян, салкъм, бял и черен дъб, според службата, която ще изпълнява отделната част. Например, крилата се правят от салкъм, а носещата греда от дъб. Основата представлява площадка от камък и бетон, върху която лежи шейна от дъговидни дървени греди, образуващи окръжност с диаметър 3 м. Върху шейната лягат две, успоредно разположени носещи греди, които се наричат кен. Върху тях стъпва цялата конструкция. На практика, мелницата просто си лежи върху основата, но не е застопорена за нея по никакъв начин.
От вътрешната страна на единия кен е долепена 10-метрова дъбова греда – аръш. Тя има отношение към улавянето и впрягането на вятъра. На практика, върху шейната се завърта цялата мелница по следния начин:
Това дървено съоръжение, на което се е облегнал Бейти Касим се застопорява на един от коловете, забити около мелницата. За него и за аръша се закрепя здрава верига. С помощта на дървен лост, чрез бутане се задвижва вертикалната греда, около която постепенно се навива веригата. По този начин носещата платформа на мелницата се приплъзва върху шейната и се върти около собствената си ос до момента, в който се насочи срещу вятъра. Така крилата могат да го уловят и впрегнат за мелене на зърното.
Влизаме вътре в мелницата. Тя е двуетажна. На първия етаж са разположени чувалите за брашно и улея, който ги пълни. Същинското мелене се извършва на втория.
Там през цялата дължина на мелницата минава една 6-метрова напречна греда (дингил). Тя представлява въртяща се от крилата ос, която задвижва изцяло дървените механизми и хромелa ( двата мелнични камъка, които стриват зърното). За нея, само че от външната страна на мелницата, са закрепени шестте крила, които я задвижват посредством въртенето от силата на вятъра. Ето как:
Двете зъбчати колела са част от механизма, задвижващ хромела. Прихванатият с крилата вятър, задвижва дингила и чрез него последователно завърта зъбчатите колела и така нататък до хромела. Той пък се състои от долен – застопорен камък и горен – подвижен, който стрива по-едро или по-дребно зърното, за да се получи булгур, грис или брашно, като за целта, с повдигане се регулира разстоянието между двата камъка.
Излизаме отново навън и мелницата ми маха бавно за довиждане с шестте си дървени четири метрови крила, като с гигантски ръце. Дрезгавият й глас, като че мълви покана да дойда отново… Ето, чуйте я и вие!
