Ivelina Berova
„…Но най-чудното в тия каруци бяха звуковете, които те издаваха, когато вървяха. Като че в железните им оси беше скрита някаква музика. Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше, но неговите каруци не дрънчаха, не хлопаха като другите коля, а пееха по пътищата…“
Кое е общото между физиката, музиката, колелата за каруци, есенните минзухари и едно видинско село?
Обединява ги Марин Цветков.
В продължение на 40 години, той бил учител по физика и музика във видинска гимназия. След пенсионирането си, заживял на село и през следващите 20 години правил точИла. Тук така казват на колелата за каруца. Занаятът научил още навремето, баща му бил майстор-заначтчия. Като намаляли каруците, взел да прави и кошери. Станал и пчелар. Днес ни показва ни уменията си изпънат като струна и горд, че на 92 години е жизнен и продължава да е полезен. Събеседникът ни е интелигентен и одухотворен, рзговаряме с удоволствие и никак не ни се тръгва. Току до портата, Марин чевръсто се навежда и след минута, аристократично ми поднася букет есенни минзухари.
– Жената, казва усмихнато старецът, заслужава уважение и внимание!
Марин Цветков, учител по физика и музика, майстор на точИла и кошери. На 92 г.
А вие, господа, кога последно подарихте цветя без повод?
