село Видима – детство мое, на ръст едноетажно

С това място са свързани едни от най-щастливите ми детски спомени. От преди има-няма 25 години. Тази година решихме да споделим спомена с малчо…Ето какво ни посрещна там..

Тогава тук се чуваше смях, тропот на детски крака, топки и жужене на нахални мухи..

 

…сега възникват само въпроси…

Дисциплината беше задължителна.

В библиотеката се пазеше историята

Тревата не се опостушаваше

А тук се чакаше на опашка за сусамка, сок и сладолед (когато имаше). 

Пред корпусите имаше пейки за игра на табла. 

Имаше покриви…

…и лятно кино имаше, и сцена…

…и площадка за тичане

и игрище за волейбол..