Село Самокитка – след дъжд – усмивка

Показа ни се в най-сочните нюанси на зеленото. Когато паркирахаме, като че ли селото обезлюдя изведнъж. Чу се звънене на хлопатар и видях, че от другия край на улицата се задават няколко крави. След тях търчеше жена и нещо им говореше. Видя ни и се спря. Зачуди се за миг, но дойде при нас и ни поздрави. Разказа ни, че както и всички околни села, Самокитка е доста обезлюдено. Останали са предимно възрастни хора. Извини се, че трябва да си прибере кравите и се разделихме.

Продължихме с разходката си из няколкото кални улички, край които се издигаха каменни стени на полу-разпаднали се къщи и постройки.

Когато се върнахме към колата, видяхме че няколко жени и техните внуци се бяха събрали около чешмата, привлечени от любопитството към нас. Сред тях беше и жената с кравите. Спряхме се при тях и моментално бяхме засипани с въпроси. От къде идваме, какво правим в тяхното село и на кого сме на гости. Явно останаха доволни от отговорите ни, защото тутакси едната жена се втурна и след минутка-две се появи с огромна чиния пълна със спаначена баница. На свой ред ние ги почерпихме с нашите пътнически вафли, благодарихме им и си тръгнахме.

 

 

С етикет: ,
Публикувано в България, Родопи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Последни коментари

  • Мустафов { Третия ред втората снимка е Медени поляни... } – мар. 21, 1:57 PM
  • Иво { Доста махалички са на изчезване. За огромно... } – мар. 12, 1:42 PM
  • Катя { Благодаря за текста! Поклон пред ръцете и... } – февр. 29, 6:14 PM
  • Даниел Кралев { Бай Радой вече е преподавател в училището... } – февр. 29, 2:38 PM
  • Бойка { Прекрасно! } – ян. 30, 5:11 AM
  • Пешо { Много яко Дидо! } – ян. 08, 8:13 AM
  • Борис Тончев { "Гига яя клюсе" - Гринго язди кон.... } – ян. 07, 10:09 PM
  • Муни { Да са живи и здрави. Вижте колко... } – ное. 24, 9:14 AM

Авторите тук