tzveti-maximova

За изложбата на Цветелина Максимова във Варна

За изложбата на Цветелина Максимова във Варна Познавам Цвети отдавна. Срещнах работите ѝ за първи път на един от лендарт симпозиумите на „Дупини“. Впечатли ме съчетанието на привидни противоположности в тях: бяха ефирни и плътни, почти неуловими и същевременно категорично присъстващи. По-късно Цвети застана от другата страна на моята камера — като модел във фотографски проект. Тази среща ми разкри

Галерия „Дворът“ 2026 | Изкуството е диалог и памет

„Изкуството е диалог и памет Шестнадесетото издание на Празниците на изкуствата се проведе от 26 до 28 юни 2026 г. под мотото „Изкуството е диалог и памет“. И трудно би могло да се намери по-подходящо място за тези две думи. Празниците започнаха вечерта на 26 юни на площада във Врабево

Галерия „Дворът“ – искрено за изкуството в две плевни и един общ двор.

Галерия „Дворът“ – две селски плевни и един общ двор в къщите на проф. Аксиния Джурова и проф. Владимир Игнатовски в село Врабево. Те двамата са инициатори и, заедно с Хирофуми Аджичи, домакини на пета поредна среща на приятели – творци и изложба на живопис и скулптура. В своята „Поетика на пространството“ Башлар пише: „Образът на

Каракачаните – една хилядолетна различност! + фотогалерия

Каракачаните – една хилядолетна различност, запазена и днес в България! Ангелики Хатзимихали, „Саракацани” т. I, 1957 г. пише за тях: “Номади от древна животновъдска люлка, челинги, чобани, овцевъди, без тяхна земя и постоянно жилище, скитници и планински хора, това са каракачаните. Животът им е едно пътуване, едно непрекъснато придвижване към

24 май 2016, Варна. Манифестацията за деня на славянската писменост и култура.

06.06.2016
Не бях ходила на празнична манифестация във Варна за 24ти май от времето, когато самата аз марширувах в строя с лента „Отличник“! Тогава освен лентата, носех и пионерска връзка… Искам да кажа, че беше отдавна. Помня строя и дългите репетиции преди часовете в двора на училището. Празнично ми беше още

Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена

Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена, запазена до наши дни в село Българи в региона на Странджа планина. „Св. Константин минава напреж и гаси огъня. И тя минава след това, и нито я пареше, нито нищо. На сутринта си ходеше да си

Село Лилково – високо в Родопите

14.05.2016
Село Лилково е разположено на 1400 м. надморска височина в Централните Родопи, рида Чернатица, в подножието на Персенк. Близо е до десния бряг на река Лилковска. Намира се на 8 км черен път от с. Ситово и на 36 км от Пловдив. Изходен пункт за летовището Бяла Черква и за

Село Ситово – едно от най-красивите родопски села!

03.05.2016
Село Ситово (Пловдивско) – едно от най-красивите родопски села! *** Село Ситово се нарежда без колебание сред най-красивите родопски села. Разположено е на 1300 м н. в. в рида Чернатица, в северните дялове на Родопите, само на 35 километра от град Пловдив. Стига се по тесен асфалтов път, криволичещ през каньона

Село Яково – там някъде накрай света…

Село Яково – там някъде накрай света… Далеч от главния път, сгушено в пазвите на Огражден планина, до село Яково не се стига лесно. След него е само планината, други населени места няма. Дори и да си упорит, понякога не е достатъчно, защото гъсти мъгли ревниво го пазеха от нас в подължение

Тодоровден в Драгичево – кушии, 2016г. + фотогалерия

Снимки от отбелязването на Тодоровден в Драгичево – 19.03.2016г. Класиране: Бягане – чистокръвни коне 1во място – Иван Банов с Бързонг – Владая 2ро място – Жокера с Жожи с. Драгичево  3то място – Бети с Дарфен – Владая.  Бягане – каруцарски коне 1во място – Марин Маринов със Снаряд

Изчезващи занаяти – калайджийство. Среща с Иван – потомствен майстор-калайджия.

11.03.2016
Иван е от хората, които години наред изхранват големите си семейства с калайдисване на медни съдове. Той е потомствен занаятчия и е свикнал по цяло лято да обикаля села и паланки в търсене на прехрана. Все по-малко медни тави и бакъри се използват в домакинствата и затова вероятно никое от

Камък.

11.03.2016
КАМЪК Аз съм камъкът, който не слуша реката. Понякога изглежда, че отминавам, но все до този бряг и под това небе ще остана. Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък… След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам. Толкова мъдрост – какво да я правя? Роня истини. Ден след ден. За брега,

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре