Село Безводно, което не е безводно, ами е безпътно…

1 мин за прочит

Село Безводно, което не е безводно, ами е безпътно… „Безпътно“ е, защото вече повече от половин година единственият път до него изглежда така:

През март 2015, под тежестта на огромна маса навалял сняг, асфалтовият път рухва заедно с тонове скална и земна маса и красивото планинско село Безводно остава напълно откъснато от света. Като че това е малко, та четиридесетте постоянни жители бедстват и без ток цял месец. Междувременно местните проправят и утъпкват заобиколен път през гората, който се ползва и в момента. Проходим е за джип постоянно, но за лека кола – само в сухо време (има един много стръмен участък, където в кално време, без 4х4 не ми е ясно как ще се превземе). Асфалтов път и до днес, октомври 2015, няма.

Село Безводно е изходен пункт за превземане на най-високия връх в Източни Родопи – връх Чиляка (1459м).  Самото то е кацнало на един баир на 750м надморска височина и гледката към язовир Боровица и планинските дипли насреща си струват усилието да се качите там и без да превземате върха!

Сигурно всеки се пита откъде идва името на селото, което е на три махали и всяка си има по една чешма. „-Е, водопровод и канализация няма :), но чешмите не са пресъхвали“ – усмихва ни се местна жена и ни черпи с пресни орехи! :)

Ако идвате от Кърджали и не сте минавали друг път по тези места, пригответе се за великолепни гледки! Независимо от сезона, тук винаги е чудно! Ще се нагледате на красиви малки родопски махалички:

Минава се покрай тракийските скални ниши, веднага след с. Дъждовница

По някое време зърваш язовир Кърджали

Който, когато е изпуснат, на места изглежда и така:

Може да се отбиете до пещерата Утроба, което ще ви коства час и половина нагоре без зор и без дълги почивки и час надолу:

Следва средновековен мост, за който може да прочетете и да видите – цък тук

После пък започват висящите мостове на Ненково. За тях повече – цък тук

След това се минава през стената на язовир Боровица, където има бариера. Около километър след нея предстои обиколния черен път. Когато слезете отново на асфалта, бъдете спокойни, предстоят ви само още няколко километра :)

И добре дошли в Безводно, което сега е само безпътно :)

 

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре

Не пропускайте

Бай Митко от Брезе – майсторът на гайди и самари

Бай Димитър от Брезе прави гайди и самари откакто се

Насие, която по паспорт е Атиже.

Това е Насие, галено Неса, която по паспорт е Атиже.