Село Подкова – легенда за любов, вяра и история за едно посещение в дървената джамия

1 мин за прочит

За село Подкова бяхме само чели легенди за любов и вяра – всички свързани с дървената джамия, която наричат Джамията на седемте моми. Според преданията, през 1438 година седем млади девойки от селото чакали своите любими да се завърнат след битка у дома. Надеждите им се оказали напразни – младите мъже никога не се завърнали.

Скърбящите девойки събрали и разпродали всичко свое и закупили материали за строеж. Само за една нощ, и съвсем сами, те построили изцяло от дърво джамия. На сутринта хората били изненадани от неочакваната поява на храма, а от момичетата нямало и следа.

Легендата продължава и до Балканската война, когато се твърди, че по време на битките, много хора потърсили убежище в джамията, но водачът на преследвачите им заповядал да подпалят храма. Тогава се появило ято пуйки, които започнали да гасят огъня, а издалият заповедта за палеж получил пареза на лицето и не могъл да проговори никога повече.

До тук с легендите, звучат невероятно и мистериозно. До село Подкова ни доведе любопитството – искахме да видим легендарната дървена джамия, без нито един гвоздей в нея, която се смята за уникален архитектурен артефакт.

Случи се така, че пристигнахме в Подкова в петък, малко преди обяд. Скромният паркинг пред джамията беше пълен с коли и дори автобус. Оказа се, че сме там за петъчната голяма молитва, за която се бяха събрали хора от близо и далеч. Пристъпихме неуверено през портите, с малко неудобство, защото не изповядваме тази религия и не бяхме сигурни как ще бъдем посрещнати.

Около малък кладенец, под сянката на дърветата в двора, се бяха събрали група жени, които ритуално миеха лицата и нозете си преди молитвата. След тях това направиха и няколко мъже.

По дължината на сградата имаше пейки, а на тях възрастни старци бяха затворили очи и молейки се бяха отворили длани към небето.

 Срещу нас с широка усмивка и бодра крачка пристъпи мъж на около 55-60 години. Явно много ни личеше притеснението. Посрещна ни и се заговорихме. Разказа ни за това как всяка година се прибира късно пролетта от Турция и как се грижи за джамията, безплатно. Извини се, че не може да ни покаже джамията отвътре, но пък ни покани да хапнем пилаф, да пием шербет и да се почерпим с бонбони.

1 коментар

  1. Преди няколко дена имах удоволствието да посетя това мистично място. Същият този мъж ни посрещна много усмихнат и ни почерпи с шербет и бонбони. Чувствахме се като у дома си, макар че не изповядваме тази религия.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре

Не пропускайте

Бай Митко от Брезе – майсторът на гайди и самари

Бай Димитър от Брезе прави гайди и самари откакто се

Насие, която по паспорт е Атиже.

Това е Насие, галено Неса, която по паспорт е Атиже.