Ivelina Berova
„То бе едно голямо нещо, може колкото къща. Местеха го клатеха го, надуваха го, спирто му наливаха, повдигаха го, връзваха го и отвързваха… И когато таман да се вдигне нагоре, пламна.“ Така Никола Икономов – Жеравнянеца описва построяването през 1880 г. в Разград на първия български балон и опита за полет с него. Из страниците на списание „Въздушни приключения“
108 години по-късно, в началото на март 1988г. в гр.Лешно, Полша, Орлина Аспарухова получава лиценз и става първата българка пилот – балонист.
27 години след това, в края на октомври 2015г., в околностите на София Ивелина Берова въздухоплава за пръв път с топловъздушен балон! :) Командир на полета бе Орлина Аспарухова, разбира се!
В този вълнуващ ден видях и научих, че:
Конструкцията на балона се състои от тръстиков кош, две газови горелки и купол.
Има различни размери, в зависимост от товароподемността на конструкцията. По време на полета, в този кош бяхме общо пет човека – трима пасажери и двама души екипаж. Куполът е огромен и да наблюдаваш целия процес по вдигането му във въздуха си е истинско преживяване. Разгъване:
Следва проверка на изправността на горелките.
После, с помощта на мощен вентилатор, се надухва студен въздух в купола, който в след това ще се загрява.
Подемната сила се създава от разликата в температурата на околния въздух и този в балона. За да можем да се издигнем, тази разлика трябва да бъде около 70 градуса. Загряването започва:
Балонът се надига и….
Вече сме във въздуха
Хоризонтално, балонът се движи със скоростта и посоката на вятъра, като на различните височини те са различни. От умението на пилота зависи избора на височина, за да се хване желаната посока. Пилотът е този, който контролира вертикалното движение ( издигане и снижаване) на балона посредством загряване на въздуха в купола. Има и клапа за бързо охлаждане, сиреч изпускане на топлия въздух, в случай на нужда от внезапно спиране или снижаване. На снимките: Орлина Аспарухова определя желаната посока, а Карамфил Гигов следи показанията на вариометър, барометър и висотомер и регулира височината, на която въздухоплаваме ( така да се каже, дава газ :) )
Прелетяхме от старта приблизително 5 километра и после се върнахме обратно почти до началото. Реенето във въздуха е леко и приятно, времето тече неусетно, гледките от птичи поглед са завладяващи ( виж ги по-долу в галерията). Кацането е с приблизително местоположение. Нашият екипаж успя да ни приземи меко и на много подходящо място – в неразкопана нива и близо до асфалтов път! :)
Следва процедура по нагъване на купола, който е просто огромен и между другото, отвътре изглежда така:
Като се сгъне, куполът се събира в един пакет, голям колкото да седнат трима души върху него:
Благодарим на Орлина Аспарухова и нейният екипаж!
Галерия с още снимки:
Здравей Ивелина. Благодаря за тази публикация. Много точно си усетила емоцията да се рееш във въздуха на където те духне вятъра.И… нали вече знаеш- всеки полет е различен и никога не знаеш къде точно ще те отвее вятърът. Ше се радвам отново да полетим заедно. Орлина