Iskra Boteva
На картата сред много завои се гуши името Чавка. Нямаше как да го подминем, без да спрем. Всички са чували фразата „Чавка му е изпила ума“. Всъщност, това е името на обикновената гарга, която всеки е виждал и в града. Чудехме се кое е общото със селото.
Беше следобед в началото на месец май и времето беше дъждовно, а ние някак успявахме да се движим по периферията на големия порой. След като приключихме със село Самакитка, продължихме към Чавка.
Само в една къща чухме кучета, които изобщо не звучаха радостни от нашето присъствие там. В далечината на една кална улица видяхме прегърбената фигура на възрастна жена. Тя пъргаво се шмугна в широк ограден двор. Приближихме се, а две паникьосани кокошки прелетяха пред нас. Възрастната старица чу шума и се обърна и ни се усмихна. Дойде при нас и започна да ни говори на турски. Не я разбирахме, нито пък тя нас, но с жестове ни разходи из двора си и ни показа кокошките си. Разменихме няколко зле скалъпени фрази, благодарихме и си тръгнахме. В Чавка имаше тъга, две старици и няколко уплашени кокошки, които живееха сред руините на останалите къщи. Заваля.
