Кашина е от онези села, дето не са ти на път. То, всъщност, път (асфалтов) до там няма, така че са нужни само известна доза усилие и зрънце любопитство. Е, хубаво би било да разполагаш с джип, но … кому как. Може да тръгнеш от село Пирин или от Рожен, през село Сугарево. И в двата варианта до Кашина се стига по черен път, който лъкатуши из югозападните склонове на Пирин планина. Очите ти се пълнят с прекрасни зелени пейзажи, душата ти се рее като птица. И точно тогава, някак неочаквано попадаш в малко селце, откъснато от модерния свят. Къщите са от камък, кирпич и дърво. Няма асфалтови улици, няма ресторанти, няма хотели. Има магазин. С много празни рафтове. Магазинерите са семейство мили хора, двама от десетимата постоянно живущи в селото. Черпят ни с козе сирене, собствено производство и споделят, че не се чувстват самотни. Имат много спомени. Спомени за времето, когато днешния магазин е бил класна стая за много деца… и когато времето е спряло, за да не допусне лицемерието на съвременния свят.
На по-малко от час път пеш се намира водопад „Скоко“.
Милите хора от снимката, са мои дядо и баба <3 Благодаря ВИ!
Колко хубаво! Поздравете ги непременно!
Толкова оптимистично описание,не става ясно да се радва ли човек, да плаче ли… 😐
Най – хубавото нещо е свободния избор… :)
[…] Сугарево поемате към село Кашина и от там се спускате към разклона за Рожен и Роженския […]
[…] „Скоко” се намира се на около час път пеша от село Кашина, има табели. Водите му се спускат от Пирин и минават […]