Село Подкова – легенда за любов, вяра и история за едно посещение в дървената джамия

За село Подкова бяхме само чели легенди за любов и вяра – всички свързани с дървената джамия, която наричат Джамията на седемте моми. Според преданията, през 1438 година седем млади девойки от селото чакали своите любими да се завърнат след битка у дома. Надеждите им се оказали напразни – младите мъже никога не се завърнали.

Скърбящите девойки събрали и разпродали всичко свое и закупили материали за строеж. Само за една нощ, и съвсем сами, те построили изцяло от дърво джамия. На сутринта хората били изненадани от неочакваната поява на храма, а от момичетата нямало и следа.

Легендата продължава и до Балканската война, когато се твърди, че по време на битките, много хора потърсили убежище в джамията, но водачът на преследвачите им заповядал да подпалят храма. Тогава се появило ято пуйки, които започнали да гасят огъня, а издалият заповедта за палеж получил пареза на лицето и не могъл да проговори никога повече.

До тук с легендите, звучат невероятно и мистериозно. До село Подкова ни доведе любопитството – искахме да видим легендарната дървена джамия, без нито един гвоздей в нея, която се смята за уникален архитектурен артефакт.

Случи се така, че пристигнахме в Подкова в петък, малко преди обяд. Скромният паркинг пред джамията беше пълен с коли и дори автобус. Оказа се, че сме там за петъчната голяма молитва, за която се бяха събрали хора от близо и далеч. Пристъпихме неуверено през портите, с малко неудобство, защото не изповядваме тази религия и не бяхме сигурни как ще бъдем посрещнати.

Около малък кладенец, под сянката на дърветата в двора, се бяха събрали група жени, които ритуално миеха лицата и нозете си преди молитвата. След тях това направиха и няколко мъже.

По дължината на сградата имаше пейки, а на тях възрастни старци бяха затворили очи и молейки се бяха отворили длани към небето.

 Срещу нас с широка усмивка и бодра крачка пристъпи мъж на около 55-60 години. Явно много ни личеше притеснението. Посрещна ни и се заговорихме. Разказа ни за това как всяка година се прибира късно пролетта от Турция и как се грижи за джамията, безплатно. Извини се, че не може да ни покаже джамията отвътре, но пък ни покани да хапнем пилаф, да пием шербет и да се почерпим с бонбони.

С етикет: , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Родопи
Един коментар по “Село Подкова – легенда за любов, вяра и история за едно посещение в дървената джамия
  1. Виолета Бойчева казва:

    Преди няколко дена имах удоволствието да посетя това мистично място. Същият този мъж ни посрещна много усмихнат и ни почерпи с шербет и бонбони. Чувствахме се като у дома си, макар че не изповядваме тази религия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Росен Наков { Арен ли е лук, ял би га... } – юни 26, 12:40 AM
  • ТЕМЕНУГА БРАТАНОВА { Прекрасно село, прекрасни хора, прекрасна природа!... } – юни 13, 7:53 AM
  • Даниела Евтимова { Не разбирам защо при публикуване на нещо... } – май 21, 3:05 AM
  • Ния { Нови ценности, натрапени "насила"? :О Откъде ли... } – май 10, 5:31 PM
  • Мони { Заглавието говори истината за съжаление, А фотото... } – май 01, 3:22 PM
  • Ivelina Berova { Здравей, прочети останалите коментари. } – апр. 17, 12:00 PM
  • Неделчо Делев { Здравей, как мога да се свържа с... } – апр. 14, 9:35 PM
  • Цветан Спасов { Един от стенописите е образът на св.... } – апр. 10, 9:16 AM

Авторите тук