Към село Душинково води малък път. Към селото ни привлече името, разбира се. В последствие разбрахме, че то е кръстено така, заради една легенда, от времето на Османската империя.
Според нея, по онова време имперските заслужили ветерани – аскери, оставали да управляват местата, където били освободени от служба. Това, разбира се е ставало по волята на султана.
Един ден, хората открили насред селския мегдан, мистериозно появилия се Исхак Деде. Легендата не сочи от къде и как е стигнал до селото, след последната си битка в Черна гора. Открили са го без ръце и крака. Мюсюлманите вярват, че в тялото и главата се крие душата на човек, и затова са кръстили селото с името Душинково.
В селото е и храмът (теке) на Исхак Деде, заобиколена от надгробни камъни, някои от които са определени на над 600 годишни. В селото пустее училището и повечето от къщите, но веднъж годишно вярващи се събират да почитат празника Йаран Байрам. Така, както са го правили векове назад, когато селото е било домакин на ежегодно търговско изложение на търговци от различни краища на страната и света.