Ivelina Berova
Село Долен е разположено в западната част на Родопите, на 1050 м н.в.
Създадено през ХVІ в. от българи, бягащи от насилственото помохамеданчване, Долен и до днес пази вярата си. Църквата „Св. Никола” е завършена през 1837 г. ведно с килийно училище към нея. Върху иконостаса й са рисувли зографи от известната дебърска школа. Интересен факт е, че камбаните на църквата са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук – сега камбанният звън се чува на 8 км.
По време на Възраждането селото е процъфтявало, а местните хора се занимавали основно с отглеждането на тютюн и добитък. От занаятите най-развити са били златарството, дюлгерството. Жените тъчали дебели родопски халища, изпъстрени с характерни родопски мотиви, а мъжете обикаляли из цялата турска империя и ги продавали.
Заради запазените си къщи от периода на Възраждането, през 1979 г., Долен е обявено за исторически и архитектурен резерват.
Местните майстори се славели като най-добрите в каменната зидария. Всяка къща е с уникален архитектурен план. Специфичните строителни техники включват каменна зидария, каменни (тиклени) покриви, дървени конструкции на втория и третия кат с характерни сглобки, пълнежи от плет или кирпичени тухли и измазване с глина или варов разтвор. Доленската къща ( и въобще родопската възрожденска) изглежда като крепост. Приземието и средният етаж са в гладка каменна зидария, разчленена от дървени сантрачи (дървени пояси, вграждани в каменната зидария с неправилна структура от ломен или объл камък. Служат за изравняване на зида и заздравяване. Може да са скрити с лицев зидан слой или надлъжните греди да останат видими.) Приземният етаж е обикновено без прозорци, докато жилищният е паянтов с изключение на северната стена, която е винаги зидана и на която се намира огнището. Характерни са и издадените навън пещи, подкрепени с високи дървени стълбове.
Тикленият покрив, винаги начупен съобразно ерекерното устройство на етажа.
Днес основният поминък на местните хора е каменарството, заради традиционният за района добив на гнайс.
С. Долен без съмнение си заслужава да се види , но по-важно е да се усети духът на селото, а той е величав. Всеки който го посети би си задавал множество въпроси и би търсил отговори…
И понеже селото е от около 600 години , а влиза в границите на Царство България едва след Балканската война , аз си зададох въпроса , ‘Били ли са българите роби?’ Отговорът получих след доста усилия , четене на истинска /а не стъкмена от чужди интереси/ История и реално мислене без ментални филтри – НЕ не са били роби. Това село е крещящо доказателство , че са били поданици , които са имали всичко , продавали са труда си и са плащали данък на империята. Но сега искам да акцентирам на друго:
Духът на селото е ползван и от тоталитарната просъветска власт и изобщо не е случайно , че служителите в идеологическите центрове са го избрали за снимки на няколко филма, между които и този за т. нар. Петко -войвода.
Петко Киряков спокойно може да бъде причислен към изобретените български герои. Защо ли?! Защото той се продава на ЧУЖДИте интереси и то възмездно…Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
160 000 декара до Киев.
Ха, сетете се какви услуги прави на императора и на имперската политика на Русия.
Това – в момента, когато руското управление на България се опитва да прокара гласуване за изплащане на окупационния дълг от 16 милиона златни рубли.
Това, в момента, когато руските емисари всячески се стремят да провалят Съединението и организират преврати и метежи, за да подчинят България и да я превърнат в поредната губерния.
Това, в момента, когато Русия организира чети от разбойници, които да вилнеят в Източна Румелия, за да се предизвика Османската империя да нахлуе с армия и да се провали Съединението, като се отвори и нов повод за повторно нахлуване на Русия.
Никак не е случайно, че Стамболов, този истински български патриот, хвърля Петко Киряков в затвора и му отнема имотите.
Така трябва да се постъпва с всеки национален предател и слуга на руския империализъм.
Не, не трябва да се премахва Петко войвода от учебниците, а да се разкрие цялата истина относно предателската му роля след 1880 г. и особено след Съединението, защото, ако забелязвате, този епизод е изтрит от биографията му.
Но нашите историци предпочитат гузно да мълчат и да го заличат, вместо да разкрият истинската същност на руския империализъм, както и неговите методи, цели и слуги.
Трябва да отбележим, че при ареста му, в дома му са открити акции и пари на стойност над 60 000 златни лева, което по тогавашните цени прави около 120 кг. злато.