Село Долен – архитектурен резерват + фотогалерия

Село Долен – архитектурен резерват + фотогалерия

Село Долен е разположено в западната част на Родопите, на 1050 м н.в.
Създадено през ХVІ в. от българи, бягащи от насилственото помохамеданчване, Долен и до днес пази вярата си. Църквата „Св. Никола” е завършена през 1837 г. ведно с килийно училище към нея. Върху иконостаса й са рисувли зографи от известната дебърска школа. Интересен факт е, че камбаните на църквата са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук – сега камбанният звън се чува на 8 км.
По време на Възраждането селото е процъфтявало, а местните хора се занимавали основно с отглеждането на тютюн и добитък. От занаятите най-развити са били златарството, дюлгерството. Жените тъчали дебели родопски халища, изпъстрени с характерни родопски мотиви, а мъжете обикаляли из цялата турска империя и ги продавали.
Заради запазените си къщи от периода на Възраждането, през 1979 г., Долен е обявено за исторически и архитектурен резерват.
Местните майстори се славели като най-добрите в каменната зидария. Всяка къща е с уникален архитектурен план. Специфичните строителни техники включват каменна зидария, каменни (тиклени) покриви, дървени конструкции на втория и третия кат с характерни сглобки, пълнежи от плет или кирпичени тухли и измазване с глина или варов разтвор. Доленската къща ( и въобще родопската възрожденска) изглежда като крепост. Приземието и средният етаж са в гладка каменна зидария, разчленена от дървени сантрачи (дървени пояси, вграждани в каменната зидария с неправилна структура от ломен или объл камък. Служат за изравняване на зида и заздравяване. Може да са скрити с лицев зидан слой или надлъжните греди да останат видими.) Приземният етаж е обикновено без прозорци, докато жилищният е паянтов с изключение на северната стена, която е винаги зидана и на която се намира огнището. Характерни са и издадените навън пещи, подкрепени с високи дървени стълбове.
Тикленият покрив, винаги начупен съобразно ерекерното устройство на етажа.
Днес основният поминък на местните хора е каменарството, заради традиционният за района добив на гнайс.

Маркирани с: , , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.