Ivelina Berova
Уникалната Матера е на около 40 км зад нас и още сме под влиянието й, когато от двете страни на шосето започват да се мяркат изумителни конусовидни постройки – така наречените trulli.
Градени от варовикови плочи и камъни без всякаква спойка, те изглеждат доста примитивни и наподобяват каменни колиби. Историята им не е много ясна, но се смята, че в началото са били складове, изработвани от често срещащия се тук камък. Впоследствие хората започнали да строят и домовете си от камъни, за да не плащат данъци (за складовете не се плащал данък, а за жилищните сгради – да). Твърди се, че могат да бъдат превърнати в купчина камъни за около час – само докато пратеникът на краля на Неапол успее да си пробие път от единия до другия край на селото. Така жителите се спасявали от налозите.
Постепенно всички заживели в този тип сгради и конусовидните къщички изпъстрили пейзажа в областта Пулия.
Алберобело е най-известното от градчетата, където има съсредоточени повече от тези приказни постройки, но сухото строителство процъфтявало и в Локоротондо, Фасано, Мартина Франка, Месапика и Ноци. От 1996 година „трулите“ са обявени за национален паметник на Италия, както и за част от световното историческо и културно наследство на ЮНЕСКО. Днес съхранените автентични трули само в квартал Монти на Алберобело са над хиляда. Ако се добавят и тези в околните селца, броят им ще стане внушителен.
Стените им са дебели около метър и вътрешното пространство в общия случай е тясно. Много са чаровни и приличат на илюстрации от страниците на детска книжка.
Е, има и по-големи трули, но не са много. В една такава се помещава църквата:
Прането, типично по италиански, съхне на улицата! :) Местните твърдят, че заради дебелите стени вътре е много хладно, а балкони нямат.
Ето още няколко снимки от Алберобело
