Ivelina Berova
„Попитат ли защо живея високо в планината, не отговарям, а се смея: тъй волна е душата. Водата прасковния цвят отнася в далнината. Различна е земята тук, по-други – небесата.“
Ли Бай
Двоумения в село Орцево, Западни Родопи.
Какво да си поискаш в селската кръчма, ако GPS-а ти показва 1500мнв – билков чай или друго??? Да си почиваш, наслаждавайки се на пълнокръвните залези, обливащи Пирин всяка вечер или да тръгнеш във всички посоки едновременно и да не спираш, докато не се докоснеш до всяко кътче, докато не поговориш с всеки из пътя? Да станеш ли за заревото на изгрева, като знаеш колко градуса под нулата е навън? Да си приказваш с хората или с планината?
Двоумения след село Орцево, Западни Родопи.
Дали да разкажа за хората там – за това, колко са сърцати и искрени, за ежедневието им, за блясъка в очите, за трудностите и радостите, за труда и въжделенията им? Или пък да почна от изумителната красота наоколо и широтата, която се настанява в очите и потъва в душата ти още щом пристигнеш? За тишината как да пишеш? За онова, което виждаш със сърцето, как да пишеш? Не зная. Затова разказът ми за най – високото населено в България е визуален, заповядайте:
Как е пътят до там? Кога последно сте минавали?
Прекрасно село, прекрасни хора, прекрасна природа!…