Iskra Boteva
За село Подкова бяхме само чели легенди за любов и вяра – всички свързани с дървената джамия, която наричат Джамията на седемте моми. Според преданията, през 1438 година седем млади девойки от селото чакали своите любими да се завърнат след битка у дома. Надеждите им се оказали напразни – младите мъже никога не се завърнали.
Скърбящите девойки събрали и разпродали всичко свое и закупили материали за строеж. Само за една нощ, и съвсем сами, те построили изцяло от дърво джамия. На сутринта хората били изненадани от неочакваната поява на храма, а от момичетата нямало и следа.
Легендата продължава и до Балканската война, когато се твърди, че по време на битките, много хора потърсили убежище в джамията, но водачът на преследвачите им заповядал да подпалят храма. Тогава се появило ято пуйки, които започнали да гасят огъня, а издалият заповедта за палеж получил пареза на лицето и не могъл да проговори никога повече.
До тук с легендите, звучат невероятно и мистериозно. До село Подкова ни доведе любопитството – искахме да видим легендарната дървена джамия, без нито един гвоздей в нея, която се смята за уникален архитектурен артефакт.
Случи се така, че пристигнахме в Подкова в петък, малко преди обяд. Скромният паркинг пред джамията беше пълен с коли и дори автобус. Оказа се, че сме там за петъчната голяма молитва, за която се бяха събрали хора от близо и далеч. Пристъпихме неуверено през портите, с малко неудобство, защото не изповядваме тази религия и не бяхме сигурни как ще бъдем посрещнати.
Около малък кладенец, под сянката на дърветата в двора, се бяха събрали група жени, които ритуално миеха лицата и нозете си преди молитвата. След тях това направиха и няколко мъже.
По дължината на сградата имаше пейки, а на тях възрастни старци бяха затворили очи и молейки се бяха отворили длани към небето.
Срещу нас с широка усмивка и бодра крачка пристъпи мъж на около 55-60 години. Явно много ни личеше притеснението. Посрещна ни и се заговорихме. Разказа ни за това как всяка година се прибира късно пролетта от Турция и как се грижи за джамията, безплатно. Извини се, че не може да ни покаже джамията отвътре, но пък ни покани да хапнем пилаф, да пием шербет и да се почерпим с бонбони.
Преди няколко дена имах удоволствието да посетя това мистично място. Същият този мъж ни посрещна много усмихнат и ни почерпи с шербет и бонбони. Чувствахме се като у дома си, макар че не изповядваме тази религия.