Ivelina Berova
Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“ е разположен в дефилето на река Нишава, в непосредствена близост до с. Разбоище. Отбивката е на 5 км след гр. Годеч по пътя за Драгоман – към селата Туден и Разбоище. Минава се през с.Разбоище, малко след селото има поляна, удобна за паркиране, от която до манастира се ходи пеш по добре обозначена с табели пътека, като разстоянието е 1300м. Разходката е приятна, пътеката на места е стръмна ( да се съобразят обувките в кално време). Много подходящо е за еднодневен тур от София, като се комбинира с Букоровския манастир и Водопада „Котлите“.
Точни сведения за възникването на манастира не са запазени, но монашеството в този район има дълга история. Още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници. През 18-19в. възникнал и същинския манастир, като главната му църква била вградена високо в скалите и останала извън манастирския комплекс.
Според манастирското предание Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, а при последното нападение монасите били изклани, а манастира плячкосан и ограбен. Тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. В този район са се водили и битки по време на Сръбско-българската война.
В началото на 20в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква – напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007г. умира и последната монахиня и за манастира започват да се грижат жителите от околните села.
В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. (Заедно с Бaсарбовския скален манастир, това са двата действащи скални манастира в България). Жилищната сграда и магерницата са построени през 1861г. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква датиращи от 16-17в. Това са епизоди и образи от „Страшния съд“, които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит. Останалите икони и утвари са от втората половина на 19в. Старият иконостас на храма от 19в. се пази в манастира, а новият е от 1950г.
