Ivelina Berova
Голямобуковският манастир „Св. Животоприемен източник“ е единственият обитаван манастир в Странджа планина, намира се на около 4км източно от село Голямо Буково. До манастира води приличен черен път, който започва от самото село в източна посока, като първите 1-2км са асфалтирани.
Възстановяването на манастира започва през 1873г и приключва през 1887г. През 1903г, благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрият земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох – внушителна двуетажна каменна сграда.
Манастирът е обявен за паметник на културата през 1954г. Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох, едноетажна жилищна сграда и друга новострояща се. Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876г. В олтарната й част се намира аязмото „Живоприемний източник“, за което се смята, че е лековито.
Това е предварителната информация, с която разполагахме, тръгвайки натам през лятото на 2013та година. Веднъж престъпили манастирската порта, ме обзе много странно, необяснимо усещане. Никак, ама никак не се почувствах в манастирска обител. Много беше особено.
