Черепишки манастир

Черепишкият манастир, според легендата, е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката. В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – „Черпишкото евангелие“ от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и „Данаиловото евангелие“ преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква „Св. Никола“. Други произведения на книжовността са Панегрик от 1623г., „Апостол“ от 1630г., дело на монаха Яков и един сборник с слова и поучения наречен „Маргарит“ от 1732г. съставен от Тодор Врачански. Постепенно Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на 19в. са построени някои нови постройки, като „Методиевото здание“, Владишката сграда, старата игуменарница, приемната сграда, Рашидовата къща, училището, Данаиливата сграда, параклисът с костницата, камбанарията и др. През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 – 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността „Рашов дол“, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ „Една българка“. През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му „Българска Швейцария“. След 9 сеп. 1944г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“, върната в София след 10 ноември 1989г. Към семинарията е действала голяма черква – „Св. Климент Охридски“, понастоящем изоставена.

С етикет: ,
Публикувано в Стара планина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Последни коментари

  • Мустафов { Третия ред втората снимка е Медени поляни... } – мар. 21, 1:57 PM
  • Иво { Доста махалички са на изчезване. За огромно... } – мар. 12, 1:42 PM
  • Катя { Благодаря за текста! Поклон пред ръцете и... } – февр. 29, 6:14 PM
  • Даниел Кралев { Бай Радой вече е преподавател в училището... } – февр. 29, 2:38 PM
  • Бойка { Прекрасно! } – ян. 30, 5:11 AM
  • Пешо { Много яко Дидо! } – ян. 08, 8:13 AM
  • Борис Тончев { "Гига яя клюсе" - Гринго язди кон.... } – ян. 07, 10:09 PM
  • Муни { Да са живи и здрави. Вижте колко... } – ное. 24, 9:14 AM

Авторите тук