Iskra Boteva
Показа ни се в най-сочните нюанси на зеленото. Когато паркирахаме, като че ли селото обезлюдя изведнъж. Чу се звънене на хлопатар и видях, че от другия край на улицата се задават няколко крави. След тях търчеше жена и нещо им говореше. Видя ни и се спря. Зачуди се за миг, но дойде при нас и ни поздрави. Разказа ни, че както и всички околни села, Самокитка е доста обезлюдено. Останали са предимно възрастни хора. Извини се, че трябва да си прибере кравите и се разделихме.
Продължихме с разходката си из няколкото кални улички, край които се издигаха каменни стени на полу-разпаднали се къщи и постройки.
Когато се върнахме към колата, видяхме че няколко жени и техните внуци се бяха събрали около чешмата, привлечени от любопитството към нас. Сред тях беше и жената с кравите. Спряхме се при тях и моментално бяхме засипани с въпроси. От къде идваме, какво правим в тяхното село и на кого сме на гости. Явно останаха доволни от отговорите ни, защото тутакси едната жена се втурна и след минутка-две се появи с огромна чиния пълна със спаначена баница. На свой ред ние ги почерпихме с нашите пътнически вафли, благодарихме им и си тръгнахме.
