Староверци или Липованци. До скоро не знаех за тях, а се оказа че най-голямата им общност в България се намира на по-малко от десет километра от родния ми град Силистра.
Потърсих информация за тях и за това как са се озовали по нашите земи в следствие на гонения след Кримската война. Изповядват старото християнство, дълбоко набожни са и също толкова скромни и срамежливи.
Защо ги наричат Липованци? Открих два отговора на този въпрос:
Правят типичните си икони върху липово дърво
Те са единствените майстори на характерни лодки за риболов, изработени от липова дървесина.
Намерих и документален филм от седемдесетте. В него са заснети ежедневието и обичаите на тези хора. Кадри с рибари, облечени в традиционните бели дълги ризи, с дълги бради и пеещи руски песни на фона на изгряващото слънце над река Дунав. Приказно, като от книжка за вълшебни герои.
Сега вече общността е съвсем малка, дори нямат свой собствен свещеник и канят такъв от Румъния. Исках да ги видя. Тайничко се надявах да срещна и някой белобрад старец и жена в пъстра носия.
Отидох точно на Великден и се приближих към църквата. Чуваха се гласовете на пеещи мъже. Обиколих и разгледах отвън. Широк двор с дълга маса, около която се суетяха жени с пъстри забрадки на цветя. Приближих се и попитах от кого да поискам разрешение да снимам. Обясниха ми.
След литургията всички излязоха и начело със свещеника ритуално обиколиха църквата. Масата вече беше отрупана с козунаци и яйца. Свещеникът ги благослови.
Децата тичаха и се смееха звънко, членовете на общността се поздравяваха с празника. Изглеждаха щастливи заедно. Може би за тях големите празници са възможност да се съберат със семействата си.
Благодарна съм, че прекарах част от Великден при староверците от село Татарица.
Много хубави снимки и много добре уловени моменти. Търсих съвременна информация и попаднах на тези впечатления. Наистина малко хора знаеха за тях, защото и начинът им на живот беше по-затворен. Има само две села в България, където живеят староверци – Татарица и Казашка махала – Варненско.