Великден при староверците от село Татарица

Староверци или Липованци. До скоро не знаех за тях, а се оказа че най-голямата им общност в България се намира на по-малко от десет километра от родния ми град Силистра.
Потърсих информация за тях и за това как са се озовали по нашите земи в следствие на гонения след Кримската война. Изповядват старото християнство, дълбоко набожни са и също толкова скромни и срамежливи.
Защо ги наричат Липованци? Открих два отговора на този въпрос:
Правят типичните си икони върху липово дърво
Те са единствените майстори на характерни лодки за риболов, изработени от липова дървесина.
Намерих и документален филм от седемдесетте. В него са заснети ежедневието и обичаите на тези хора. Кадри с рибари, облечени в традиционните бели дълги ризи, с дълги бради и пеещи руски песни на фона на изгряващото слънце над река Дунав. Приказно, като от книжка за вълшебни герои.
Сега вече общността е съвсем малка, дори нямат свой собствен свещеник и канят такъв от Румъния. Исках да ги видя. Тайничко се надявах да срещна и някой белобрад старец и жена в пъстра носия.
Отидох точно на Великден и се приближих към църквата. Чуваха се гласовете на пеещи мъже. Обиколих и разгледах отвън. Широк двор с дълга маса, около която се суетяха жени с пъстри забрадки на цветя. Приближих се и попитах от кого да поискам разрешение да снимам. Обясниха ми.
След литургията всички излязоха и начело със свещеника ритуално обиколиха църквата. Масата вече беше отрупана с козунаци и яйца. Свещеникът ги благослови.
Децата тичаха и се смееха звънко, членовете на общността се поздравяваха с празника. Изглеждаха щастливи заедно. Може би за тях големите празници са възможност да се съберат със семействата си.
Благодарна съм, че прекарах част от Великден при староверците от село Татарица.