Чипровските килими – дух, втъкан в материя + фотогалерия

4 минути за прочит

Килимарството е една многовековна българска традиция, свързана със създаването на материя, изпълнена с много символика и духовна сила. През 2014 г. чипровските килими са вписани в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Чипровските килими се изработват изцяло ръчно, на вертикален стан. Те са гладки, двулицеви, напълно еднакви от двете страни. Изработват са от естествени материали – вълна и памук. Изпъстрени със стилизирани фигури изобразяващи автентичния семеен бит и култура, те ни говорят за традициите, битието и историята на българина.


Чипровските килими спадат към гладките двулики килими. Техниката на ста­рите чипровски килими е гобленна. Тъкали са се на прав килимарски стан, върху който се обтяга основата, наснована вън от стана. Основата на чипровския килим е била добре усукана вълнена прежда — двойка. Вътъците са също от вълнена прежда – единочка, но по-слабо усукана, а по дебелина равна на основата. Гъстотата на основата се е движела от 20 до 25 чифта в 10 см или с 5—6 чифта по-гъста от основата на котленските килими и с 5 до 8 чифта по-рядка от тази на старите пиротски килими. Тежината на чипровските килими е била 1100 до 1300 г на кв. м.

Боядисването на вълнените материали за килимите почти до края на XIX в. е ставало с естествени багрила, като сърпец, люспи от кромид лук — за жълт цвят; дюлева шума — за охробежов цвят; орехови листа — за масленозелено и кафяво; сърцевината на руевото дърво (многогодишна смрадлика) — за червено, листата на дивата ябълка — за червено; индигото — за синьо; орехови кори — за черно и др. По-късно червеното започват да боядисват с кърмъз (от четиридесетте го­дини на XIX в.), а черното — с трески от вносното дърво „бакам“. Боядисва­нето е ставало у дома от жените или мъжете на домакинството. Преждата се е влачила на ръчен дарак, а се е предела на ръка, предимно от по-старите жени. По-късно започнали да предат и на чекрък, с който се работи по-бързо, но не дава много равна жичка.

Употребявали се два вида вълна: рунова – стригана напролет и табашка – получена при обработването на кожите. След изпирането вълната е изпридана на ръка в усукана нишка за основа, която след това се е песуквала отдве за по-голяма здравина. За основа е избирана предварително най-дълговласата вълна. За вътък вълната е изпридана с по-слаб сук и в дебелина според желаната гъстота на килима. След изпридането вътъчената прежда се намотавала на парчета или чилета, изпирала се и се боядисвала. Друг материал била козината. От нея се приготвяли основа и ватък. Третият материал, използван от края на XIX в. бил памукът. За изтъкаването на един квадратен метър чипровски килим отивали 1, 200 кг. вълнена прежда и 0, 300 кг. памук за основа. Интересен факт е наименованието на отделните етапи при работата върху чипровския килим – изработването на фигурата се нарича „вършене”, а изпълнението на фона около нея – „пълнене”. Днес все още продължава да битува вярването, че тъканите чипровски килими служат не само за украса и топлина в дома, но осигуряват на къщата и нейните обитатели закрила и късмет, тоест имат вълшебна, магическа сила.

СИМВОЛЪТ е парола, знак за разпознаване. Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно в корените й се крият много от магическите и религиозните символи на прабългарите. Триъгълникът е основна геометрична фигура. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското. Вариантите от ромбове образуват „колата“ – символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност. Допрените върхове на триъгълника образуват „макаси“ (ножици) – символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек – от буквата „голяма носовка“ в старобългарската азбука. „КАРАКАЧКА“ е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка – някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието. „КРЪСТАЧКАТА“, изтъкана на квадрат, символизира земята и материята. „ОКЦАТА“ е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи. „КАНАТИЦА“ – нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие. Има силна магическа сила. Един от най-монументалните орнаменти е „ДЪРВОТО“. Обикновено то се извишава в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.

Образците на най-старите чипровски килими не се различават много един от друг. Те не са и много. Характерното за композицията им е бордюрът, обикалящ четвъртито поле, състоящ се от една, две или три ивици според големината на килима. Почти до средата на XIX в. бордюрът е изпълнен с геометрични мотиви, главно канатици в различни цветове или пък с каракачки в килими от този образец. Полетата на тези килими са няколко вида, но се изграждат все от една и съща основна форма – „колото“ или „софрата“. Веднаж тази форма бива по­ставена сама сред полето, друг път те биват две, пет и повече. Полето е изтъкано на тесни ивици в 2–3 цвята както у стари черги. В други килими полето е само от един цвят около колелата. В трети то е изпълнено с камулки или бибици. В „бакамския“ образец полето се изпълва около колелото с малки триъгълни фигурки. В образеца „каракачки“ цялото поле е изпълнено с мотива каракачка, разположен в шахматен ред. В старите килими те са наредени по-гъсто една до друга, а в по-новите – по-рядко. Има и полета, изпълнени само с триъгълни фигурки или само с камулки. Нерядко, от двете страни на полето, и то винаги в тесните му страни, са поставени две успоредни ивици, изпълнени било с „ръчици“, или с ромбични или триъгълни фи­гурки в различни цветове, дадени диагонално .Едва откъм средата на XIX в. в Чипровци започват да се тъкат и килими с растителна орнаментика. Най-ранните от тях, изглежда, че са били тези с дърве­тата в различни варианти било свързани едно с друго, или само клони с плодове, или пък само плодове с перца. Пак около средата на XIX в. или през втората му половина започват да се работят и образците „цветета“, които по-късно се развиват в доста богати композиции. Към края на XIX в. в Чипровци започват да се тъкат вече доста различни образци, някои от които проникват от Пирот. Все пак преобладаващата част от чипровските килими и тогава се тъче в геометрична орнаментика.

Източник на текста: https://gramotni.wordpress.com/

 

7 Коментара

  1. В края на тази година, или в началото на следващата, ще излезе от печат една книга, която е буквален превод на Библията, която ние познаваме. Шокиращо е, че с текстовете на тази Библия (която познаваме), като цяло античните текстове имат доста сериозни разминавания. Умишлено са били прикривани съдържания под всевъзможни интерпретации. Авторът е Мауро Билино, преводач (по разбираеми причини вече бивш) към издателска къща Сан Паоло, издателството на Ватикана. Всичко това защо го пиша-там можете да си дадете отговори защо в чипровските килими има мотиви, които имат и ацтеките:)А и не само това. Надявам се скоро да можем да прочетем всичко това и на български език.

    • Здравей Мая и аз се надявам скоро да има превдени книги на Билино. И за това понякога проверявам. На румънски има да се надяваме че скоро и на български.

  2. Понеже съм член на една готварска група на навахо – приликите не свършват тук. Любимата ми любопитна тема :-)

  3. Четете какво казва Слава Севрюкова пред Иво Лозенски. Мисълта е най- силната енергия , която мигновено достига до всички точки на света и във вселената.Начина на живот, овцевъдство, условия на живот определят и мисленето, и дейността.

  4. Някой има ли представа каква е връзката с мексиканското килимарство от района, обитаван от маите. Въпросът ми звучи шантаво,но е напълно сериозен. Не е възможно по едно и също време от древността на две различни места на планетата двама художници да рисуват една и ссъща картина…..

    • Разбира се, че може. Живеем в Хологравска Вселена. Не на 2, а дори на повече места едновременно могат и има доказателства, че са правени едни и същи открития, напълно независими едно от друго. Възможно е също двете култури да имат общ корен, разбира се.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре

Не пропускайте

Кушии за Тодоровден в Зимевица

Кушии в село Зимевица. Кадри от честването на Тодоров ден

Петльовден в Голица – обичай.

В село Голица, Варненско, в деня преди празника къщата се