Мъжът, който вече 12 години храни два гълъба в парка.

„О, ти си най-добрият приятел, когото някой някога е имал. И това е толкова забавно, че се чувствам така, сякаш съм те познавал винаги! А как бих могъл?“

Из „Вълщебникът от Оз“

Вече повече от дванадесет години Тодор храни два гълъба в парка. Всеки ден. Сутрин и следобед. Всички от квартала го познават. Кръстил ги е Пешко и Марето.

Преди петнадесет години Тодор преживява инсулт. Оттогава е инвалид. Лекарите му препоръчват да се движи и той започва да прави по пет обиколки на парка всеки ден по два пъти – сутрин и следобед. Понякога носи храна за птиците в парка. Постепено това става ежедневие. И стават приятели.

Дванадесет години по-късно Пешко и Марето знаят имената си. Когато Тодор повика единия по име, той мигом се отделя от останалите гълъби и каца на дланта му. Храни се от ръката му. Приятели са. Вече повече от дванадесет години. Всеки ден.