Танцуващите мечки от град Белица

Не знам колко от вас помнят как до преди 15-тина 20 години, доста често моежеше да се види във всеки град по някой пътуващ собственик на танцуваща мечка. Вади чичото гъдулката на сред улицата, и мечката – безумно накичена, с пробита муцуна, на която е закачена желязна халка и синджир, на който я водят – застава на задни крака, започва да пристъпва в такт и да изпълнява други движения.
Та за щастие мечкарството вече е забранено у нас. Животните, спасени от този живот, сега живеят в парка за танцуващи мечки в град Белица. Всяка от тях си има свой ареал, работещите хора там са щастливи, когато някоя успее да заспи зимен сън, защото това означава, че се връща към естествения си ритъм на живот. По-хрисимите понякога ги събират по двойки.
Докато бях там, дойде часът за закуска и един от работещите хора мина, за да им даде плодове. Учудих се като видях как разкъсват с лапи плодовете на парченца, и тогава ги гълтат. Попитах защо и разбрах, че всъщност повечето от мечките са били жестоко малтретирани от така наречените „дресьори“ – зъбите им са изтръгнати или изпотрошени нарочно, на други липсват и нокти, пробитите муцуни, раздраните уши…
Паркът в голямата си част се крепи на доброволен труд и благотворителност.
Пътят през пролетта на 2011 беше в ужасно състояние. После мисля, че са го оправили. Идете и вижте тези ветерани, носещи белезите от човешка ръка.