Ivelina Berova
Село Добротино – самотно съзерцание на спомени за минало, пълно с живот, от който днес линеят остатъци.
Спомени за време, някога отлитащо за миг, а днес внезапно спряло.
Спомени за минало, което няма настояще. Уравнение без бъдеще. Нарочна старост.
Село Добротино – място, където си задаваш въпроса кое тук е дошло в повече – живота или живеенето му?
Колкото й да си позитивен и оптимистичен, понякога попадаш на места – въпроси…
Тогава не можеш да дадеш смислен отговор на чувствата си…
***
