Чудото, което чака в село Златолист

1 мин за прочит

„…защото бурите постоянно брулят дървото на живота и от неговите гнезда непрекъснато се изтърсват върху земята полуголи, неукрепнали, гладни и треперещи птичета.“

из  “ Падналите птички“, Йордан Радичков

Преди време случайно попаднах пред портрет на Преподобна Стойна, рисуван от големия български художник Никола Цветин  (Галилей Симеонов). Втрещих се! Такова силно въздействие върху ми не помня да е имала картина. Попивах образа в рамката без да мога да откъсна очи дълго. После изчетох много от писаното в нета – за чудесата, за себеотрицанието, за това на колко хора е помогнала Преподобна Стойна, за това какво Ванга казва за нея. В съзнанието ми се формира образ на човек –  единица за почтеност, духовност и стоицизъм. Естествено, заисках да посетя мястото, където е живяла сляпата пророчица – малка стаичка в черквата „Св.Георги“ в мелнишкото село Златолист.

Пътят до селото е черен. С наближаването, пейзажът започна да ми наподобява декор за уесърн. Изоставени къщи на фона на пясъчно жълти отвесни скали, кучешки лай, стадо овце.

В двора на манастира се издига огромен чинар, за който казват, че е на 1300 години. Твърди се, че близостта с вековника е целебна. За съжаление, обаче, вярващите не се задоволяват да поседят под сянката му, а чоплят и нараняват постоянно кората и пъхат стотици бележчици с желания…

Църквата посреща с мъдрото достолепие на един дълъг живот, вкопан в земята. От камъка лъха хлад и спокойствие. Сред стенописите има особено интересни сюжетни изображения на Св. Св. Кирил и Методий, Св. Харалампий побеждаващ чумата, Св. Христофор с кучешка глава, а в средата, под купола, е разположена мраморна плоча с двуглав орел, символ на Патриаршията. Съществуват легенди, че който стъпи на нея и се помоли, ще му се сбъднат желанията.

В женското отделение е запазена килията, в която е живяла преподобна Стойна. Качвам се там с нарастващо благоговение. Заглеждам се в уникалните стенописи – жена гола до кръста, дявол с арбалет, възседнал кон…

Влизам в малката стаичка. Отвсякъде ме гледат безброй малки снимки на различни хора. По стените са подпряни  детски кукли, различни предмети. Насреща – портрет на Преподобна Стойна. По продължение на рамката му – отново снимки, оставени там от техни близки с молба за помощ, изцеление, чудо. Толкова много болести, отчаяние,  вяра, болка, сръб витаят …  Имам чувството, че ги попивам…

Излизам с тягосно усещане, не ми стига въздух, а от предишното ми ведро настроение няма и следа. Нервно напрежение, което не мога да си обясня ме изпълва. Споделям, че след посещението там се чувствах уморена, по-точно изцедена до краен предел, не ми стигаше въздух в продължение на седмица.

Болката, която оставят хората на това място е твърде много, твърде голяма и твърде силна, за да остане човек безучастен… Или поне аз не можах.

Дано чудото настигне всеки отчаяно страдащ! Дано се случват безкрай чудеса, за да няма толкова много болка…

„…защото бурите постоянно брулят дървото на живота и от неговите гнезда непрекъснато се изтърсват върху земята полуголи, неукрепнали, гладни и треперещи птичета.“

из “ Падналите птички“

Йордан Радичков

 

 

 

 

1 коментар

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре