Мегалитът над село Бузовград, наричан „Врата на богинята Майка“ е най-големият мегалитен паметник на Балканския полуостров. Първи го изследват проф. Александър Фол и съпругата му Валерия Фол. Датират го към 1800-1600 г. пр. Христа. Според учените, древните са изсекли и подравнили каменния хълм и оставили западната част от скалите, в която са оформили този свещен отвор. Разположените в съседство други образувания в скалите, наричани трон и жертвеник, потвърждават тезата, че тук са се извършвали култови ритуали в почит към Слънцето. Както е известно, траките са обожествявали небесното светило. За тях изгревът бил символ на раждането и съзиданието, а залезът – на смъртта и на света на мъртвите. В отвора, образуван от камъните, наистина може да премине „отвъд“ човек с цял ръст, висок 1,80 метра. Освен Вратата към отвъдното, мегалитът вероятно е бил ползван и като астрономическа обсерватория. Само веднъж в годината – в деня на лятното слънцестоене (21 юни), при залез, слънчевите лъчи преминават през скалната „врата“ и падат на отсрещната скала. Така древните траки определяли кой е най-дългият ден в годината, а оттам и продължителността на астрономическата година и сезоните.