Ivelina Berova
Подгорските села – огърлицата на Беласица.
Пътувам доста из България, но досега вятърът не ме беше довявал в подножието на красивата планина Беласица. Тя се намира в най-югозападната част на България, а на територията й граничим с Македония и Гърция.
Вековни гори от бук, обикновен кестен и чинар, много езера и водопади, прекрасна панорама, изобщо необикновена красота. В подножието й, като огърлица от мъниста са подредени едно до друго подгорските села: Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене. Те наистина ме изненадаха, признавам. Пълни са с хора! Знаете, където и да свърнеш из България селата са обезлюдени, има по 30-40 човека постоянно живеещи, а на много места и по-малко. А подгорските села са с население по 600, 800, 1ооо и нагоре човека! Толкова е хубаво да видиш много коминчета да пушат! Представям си през топлата есен магарета с каручки, купи със сено, връзки с чушки, чесън или царевица! И тракането на паници сякаш чувам през отворените прозорци лятос, боботенето на телевизор отнякъде и стопанката, седнала на двора да чисти зелен боб…
Беласица пази гърба на селата, а очите им гледат към Огражден. Ето и поглед в обратната посока – от склоновете на Огражден към върховете на Беласица и подгорските села:
И още:
Накъдето и да погледнеш, пейзажът все е фантастичен. Вижте в галерията.
И със сигурност догодина ще посетя фестивала на кестена в Коларово!
