Ivelina Berova
Село Свещари се намира на 5 км северозападно от град Исперих. До 1940 г. то се нарича Мумджилар. Според някои изследователи произходът на името му е свързан с дейността на част от мюсюлманското население, което е живяло там по това време. Някои от бедните жители са слизали до Демир баба теке, където срещу закуска от тархана са произвеждали свещи за нуждите на тюрбето. Хората от района започват да наричат всички от селището – мумджии или мумджилари, т. е. производители на свещи, така се ражда името му Мумджилар.
През XIX век селището е обезлюдено по време на чумна епидемия. Заселилите се по-късно в новото селище българи се препитават със земеделие и скотовъдство, а правенето на лоени свещи остава в историята и в името на днешното село – Свещари.
Oт дpeвни вpeмeнa, xopaтa ca знaeли, чe oгънят пpeчиcтвa. Свeщта винаги е била посредник, натоварен с много вяра и надежда. Тя винаги е била едновременно символ и проводник на силата на огъня, светлината и топлината в душите и живота на хората.
Като се замисли човек, кое място е особено подходящо да се разкаже и покаже пътя свещта?
Ето го: намираме се в комплекс „Свещоливницата“, село Свещари! :) Свещите, които можете да си направите там собственоръчно не са като църковните. Те са цветни, с различни форми и аромат. Някои дори претворяват елементи от уникалната тракийска гробница или текето на Демир Баба, които са съвсем наблизо и следва да бъдат посетени също.
Ще научите как се правят калъпи за тях, каква е оптималната температура на восъка при леене и куп други неща.
В двора на комплекса има постоянна експозиция „Огън-свещенодействие“ – скулптури на открито, които си струва да се видят и по-точно да се преживеят. Техни автори са акад. Крум Дамянов, проф. Емил Попов, проф. Иван Славов, доц. Кирил Матеев, доц. Емил Бачийски, Иван Русев, Пенчо Куртев, Чен Тао и други.
