Чипровските килими – дух, втъкан в материя + фотогалерия

Килимарството е една многовековна българска традиция, свързана със създаването на материя, изпълнена с много символика и духовна сила. През 2014 г. чипровските килими са вписани в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Чипровските килими се изработват изцяло ръчно, на вертикален стан. Те са гладки, двулицеви, напълно еднакви от двете страни. Изработват са от естествени материали – вълна и памук. Изпъстрени със стилизирани фигури изобразяващи автентичния семеен бит и култура, те ни говорят за традициите, битието и историята на българина.

Употребявали се два вида вълна: рунова – стригана напролет и табашка – получена при обработването на кожите. След изпирането вълната е изпридана на ръка в усукана нишка за основа, която след това се е песуквала отдве за по-голяма здравина. За основа е избирана предварително най-дълговласата вълна. За вътък вълната е изпридана с по-слаб сук и в дебелина според желаната гъстота на килима. След изпридането вътъчената прежда се намотавала на парчета или чилета, изпирала се и се боядисвала. Друг материал била козината. От нея се приготвяли основа и ватък. Третият материал, използван от края на XIX в. бил памукът. За изтъкаването на един квадратен метър чипровски килим отивали 1, 200 кг. вълнена прежда и 0, 300 кг. памук за основа. Интересен факт е наименованието на отделните етапи при работата върху чипровския килим – изработването на фигурата се нарича „вършене”, а изпълнението на фона около нея – „пълнене”. Днес все още продължава да битува вярването, че тъканите чипровски килими служат не само за украса и топлина в дома, но осигуряват на къщата и нейните обитатели закрила и късмет, тоест имат вълшебна, магическа сила.

СИМВОЛЪТ е парола, знак за разпознаване. Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно в корените й се крият много от магическите и религиозните символи на прабългарите. Триъгълникът е основна геометрична фигура. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското. Вариантите от ромбове образуват „колата“ – символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност. Допрените върхове на триъгълника образуват „макаси“ (ножици) – символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек – от буквата „голяма носовка“ в старобългарската азбука. „КАРАКАЧКА“ е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка – някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието. „КРЪСТАЧКАТА“, изтъкана на квадрат, символизира земята и материята. „ОКЦАТА“ е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи. „КАНАТИЦА“ – нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие. Има силна магическа сила. Един от най-монументалните орнаменти е „ДЪРВОТО“. Обикновено то се извишава в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.

Образците на най-старите чипровски килими не се различават много един от друг. Те не са и много. Характерното за композицията им е бордюрът, обикалящ четвъртито поле, състоящ се от една, две или три ивици според големината на килима. Почти до средата на XIX в. бордюрът е изпълнен с геометрични мотиви, главно канатици в различни цветове или пък с каракачки в килими от този образец. Полетата на тези килими са няколко вида, но се изграждат все от една и съща основна форма – „колото“ или „софрата“. Веднаж тази форма бива по­ставена сама сред полето, друг път те биват две, пет и повече. Полето е изтъкано на тесни ивици в 2–3 цвята както у стари черги. В други килими полето е само от един цвят около колелата. В трети то е изпълнено с камулки или бибици. В „бакамския“ образец полето се изпълва около колелото с малки триъгълни фигурки. В образеца „каракачки“ цялото поле е изпълнено с мотива каракачка, разположен в шахматен ред. В старите килими те са наредени по-гъсто една до друга, а в по-новите – по-рядко. Има и полета, изпълнени само с триъгълни фигурки или само с камулки. Нерядко, от двете страни на полето, и то винаги в тесните му страни, са поставени две успоредни ивици, изпълнени било с „ръчици“, или с ромбични или триъгълни фи­гурки в различни цветове, дадени диагонално .Едва откъм средата на XIX в. в Чипровци започват да се тъкат и килими с растителна орнаментика. Най-ранните от тях, изглежда, че са били тези с дърве­тата в различни варианти било свързани едно с друго, или само клони с плодове, или пък само плодове с перца. Пак около средата на XIX в. или през втората му половина започват да се работят и образците „цветета“, които по-късно се развиват в доста богати композиции. Към края на XIX в. в Чипровци започват да се тъкат вече доста различни образци, някои от които проникват от Пирот. Все пак преобладаващата част от чипровските килими и тогава се тъче в геометрична орнаментика.

Източник на текста: https://gramotni.wordpress.com/