На върха на планината. Там, където се събират небето и земята е кацнал Гложенският манастир. Той е обявен за паметник на културата. В него е живял Васил Друмев, и не веднъж се е укривал Васил Левски.
В храма е и чудотворната икона на Свети Георги, на която е кръстен и манастира. Когато преди много години за пръв път го посетих, до него нямаше асфалт. Пътят се виеше по къдриците на Стара планина, беше кален и доста неприятен за минаване с кола в дъждовно време. Но пък колко е живописен. Винаги се возя по този път. За да мога да се свия, когато ме е страх, че няма да успеем да се разминем с насрещните коли. А вероятността изобщо не е малка. Но пък Наградата за стигналите манастира е гледката – такава не се вижда често. Според монасите, които живеят там, в хубаво време се вижда река Дунав.
Няма да ви откажат да ви нагостят и дори приютят за вечерта.