Село Пирин и обредът "Пухтьо"

От незапомнени времена, всяка година, в първия понеделник на ноември в село Пирин се дава курбан за здраве. Обредът местните наричат „Пухтьо“ и разказват, че той датира още от годините, когато в Европа върлуват чумни епидемии. Хората вярвали, че всички болести са зли духове. Между всичките лоши духове и болести на първо място била чумата.
Не подминала и село Пирин „черната“. Събрали се тогава мъжете на мегдана. Мислили как да я умилостивят. Един предложил да й заколят агне, останалите се възпротивили – малко е, друг рекъл – теле… малко е. В това време през мегдана минал вол. Някой възкликнал – да заколим Пухтьо! (в Пирин така наричат тромавия, едър и муден).

Корените на всички елементи от обреда могат да се търсят далече в предхристиянските времена като наследство на култа към езическите богове – жертвоприношението на обредно животно, черкуването в понеделник, мястото на жертвоприношението (трябва да е свято), кръвта от жертвата се събира и се заравя близо до оброка, на върха на могилата или под корените на вековен дъб.

Християнството приема жертвоприношението на Христос като единствено и освобождава хората от кръвно жертвоприношение, но тези обредни обичаи при българите са останали от древността и накрая явно са се обединили с религията по някакъв начин.

И така, до ден днешен хората от село Пирин вярват, че с принасянето на курбан измолват помощ и закрила за цялото село. Целта е да се благодари за реколтата, да се почетат и умилостивят свръхестествените божества, които властват в живота на хората, отвъдни бродещи същества и духове – на змията стопанин, змейовете юнаци, които пазят от градушки и епидемии, на самодиви и юди, на чумата, шарката и други болести. Всяка година в Пирин той се дава от различна фамилия.

Най-първо с тамян се прекадява жертвеното животно, после първата му кръв се заравя близо до зида на черквата. Мъжете подготвят месото, а жените кромида. Докъм обяд всички хора от селото идват и донасят в църквата като дар кой каквото има – боб, картофи, ябълки, вино, мед, чай и палят свещичка за здраве. Вече дарените продукти, приели енергията на святото пространство, биват продадени на желаещи, а парите отиват за ремонти на църквата „Свети Николай“, строена през 1835г.
След като храната е готова, идва свещеник и освещава курбана, хляба, житото, виното и произнася благословии за здраве и добруване. После храната се раздава на цялото село и на гостите.

Друг материал за село Пирин и още снимки вижте в: Село Пирин – змейове и красиви женски имена между мита и реалността