Знаете ли, че Иван Вазов много обичал да отсяда в манастира? И че в една от килиите на „Седемте престола“ е написано и стихотворението „Клепалото бие“?
А знаете ли, че тук е гробът на Змей Горянин – известен български детски писател (1905-1958г.) Даже надгробната му плоча е камък, който той сам намира близо до река Габровница, където обичал да прекарва дните си. В последните години от живота си, той почти изцяло е живял в манастира, толкова е обичал да бъде там.
Според повечето историци, светата обител е основана през XI в, по време на управлението на Петър Делян, но през годините храмът и манастирският комплекс са били разрушавани многократно и изграждани отново. След Руско-Турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкия манастир е реконструиран и върнат към живота от двама братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стою от Троян.
Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства.
Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник. Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Неголемият двор веднага впечатлява посетителите с прекрасната си цветна градина и 100 годишната секвоя.
Църквата е е уникална – в нея има седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.
Храмовата чудотворна икона се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години.
Освен всичко останало, обителта е разположена на много живописно място – в красивата долина на река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m).
Много може да се пише за това прекрасно място, но най-добре идете да го видите и почувствате, няма да съжалявате!