Кой съблича камъка?

Можете ли да познаете каква е професията на човека от снимката?

Той е каменоделец. Казва се Радой и работи с камък откак се помни и преди това. Баща му също е бил каменоделец.
Запознах се с него на един симпозиум по монументална скулптура, където той помагаше в различни каменоделски дейности на известни скулптори. Тогава в негово лице видях много скромен, тих и стеснителен човек. Правеше впечатление на такъв, дето „на мравката път струва“. Веднага ми стана интересен със светло сините си очи, мек поглед и чисто бяла коса. Безкрайно скромен, той се притесни от фотографския ми интерес, очевидно несвикнал да е център на нечие внимание. Оставих го на спокойствие и се заех да снимам другите. По някое време, обективът ми мина случайно през него и…бях поразена! Пред мен стоеше съвършено друг човек!

Без да забелязва целия останал свят, погълнат от работата си, Радой излъчваше чутовна сила. Тежките парчетата мрамор се подчиняваха на волята му и изглеждаха леки, като перца. Някаква магия имаше – едновременно сурова борба и единение с камъка. Като че взаимно си даваха сила и се допълваха…

След време попитах Радой къде се е учил на занаята. Отговорът му -“ В училище.“- ме изненада. Нямах представа, че в България има такова средно обазователно. Оказа се, че в село Кунино, Врачанско, се намира едно от общо двете каменоделни училища в цяла Европа. Разбира се, тутакси се запътих натам.

Пътьом попаднах случайно на една мраморна кариера, където се осведомих, че един кубик врачански камък тежи около 2200кг., а един кубик мрамор – 2800кг. Всъщност, въпросните две хиляди и осемстотин килограма мрамор, представляват парче с големина метър на метър на метър. Аз май досега не си бях давала сметка какво нещо е нужно за една статуя, например…
Кариерата:

През 1921 г. е издаден правителствен указ за създаване на Държавно каменоделно училище. През първите 10 години занятията се провеждали в къщата на кунинчанина Кузман Ценков и в църковния двор. Междувременно, през 1922 г. започва строежa на училищната сграда по чешки проект и редовни учебни занятия в нея се водят от декември 1931 г.
От тогава насам стаята, в която се изучава литература е една и съща. Новото в нейния облик са произведенията на учениците. В ниши са монтирани скулптурни портрети на Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов и Паисий Хилендарски…:

Понастоящем в Професионалната гимназия по каменообработване учат ученици от осми до дванадесети клас. Директорът, Стефан Стефанов ни показа някои от кабинетите и ни въведе в интересните специфики на художествената обработка на камъка. Децата тук се занимават с проектиране и изпълнение на скулптура (портрет, фигура, фигурални композиции, монументални произведения, релефи), както и на архитектурни елементи и съоръжения (чешми, фонтани, паркова мебел и др.), мемориални паметници и буквопис. Много от тях продължаават след това в художествена академия.

Гледах какво правят учениците в работилниците там и не можех да повярвам, че въобще не съм чувала досега за това място. А училището само след 3 години ще има 100 годишен юбилей!

Този занаят не е лесна работа, не е и за всеки. Да съблечеш камъка е трудно нещо и за да покажеш какво има вътре в него се иска огромно търпение, постоянство и любов. Изделията от камък не се повтарят, всяко едно е уникално.

Разгледайте галерията със снимки от училището и от една мраморна кариера в района: