Попаднали в Италия - Матера, където и камъните имат корени!

Дървото има корен. Човекът има корен. Думата има корен. А камъкът? Той си тежи на мястото, казват…
Някои камъни, обаче, умеят да се вкореняват, вярвам го! Защото да бъдеш хиляди години дом човешки, сълзи човешки да те мокрят, ръце човешки да те ваят, нозе да те вървят и гръб о тебе да опират… Тогава ще се вкорениш в душата на МАТЕРА!

Древен триглодитски град, където преди 9000 години, в един скалист пролом, естествени пещери стават човешки домове:

С течение на времето, те са дооформени и превърнати в причудливите днешни къщи – саси (Sassi). Жилищата са издълбани едно до, над и под друго в скалата, малко хаотично и погледнати отдалеч имат вид на кошер, разположен в лабиринт. Покривите на едното ниво са улица, градина, двор или под на следващото. Трудно се различават отделните постройки. Входът обикновено е единственият отвор за слънчева светлина. След II в. Матера се разраства и тогава започва изграждането на по-сложни сгради, някои от които от камък. Появяват се и църкви. По покривите на вече построените къщи се надстрояват нови сгради, появяват се наченки на архитектурно оформление, изграждат се и улици.
През средните векове населението на града наброява над 20000 души, обитаващи доста малка площ.

Днес Матера има стара и нова част. В историческата живеят около 300 семейства, поне така ни съобщи местен човек. Част от тях притежават малко магазинче, заведение за хранене или друго. За да видим как изглежда отвътре една такава каменна къща, уважаемата Съдба бе така любезна да се намеси и да ни заведе където трябва! Значи! Тръгнахме по следите на една такава зелена бутилка:

Е, ако тръгнеш по такава следа, къде ще те отведе? Там където има и други като нея. Малки, по-големи, тумбести, прави, зелени, кафяви, все стъклени. И кое ги обединява – ВИНОТО!!! Да! :) Попаднахме в малка, частна, стара, семейна винарна!

Бутилките в стените представляват нещо като родословно дърво. На всяка пише годината и още неща, които не разбираме добре… Трябва да се учат повече чужди езици!!!

В тази пещера, сасса, винарна или изба (кой както иска да я нарича) има издълбани няколко помещения. Прилича малко на онези, пълните със съкровища, дето във всяка зала има по някаква изненада, преди да стигнеш до същината. Марио, нашият нов познайник, с гордост ни показа всички тайни на семейната Сезам. Разказа ни как се прави младо вино, как старо, бяло, червено, къде и как се съхраняват… Държеше да дегустираме от всичко, което става ясно на следващата снимка… :)

Та тази именно малка изба проследява близката семейната история на Марио. Тя е част от начина на живот на пет поколения. Носи повече традиция и сплотеност, отколкото доходи в семейството. Произведеното вино изкушава само гостите в мъничкото семейно ресторантче наблизо.
Иначе как изглежда отвътре една саса може да се види в музея-саса, магазинчето за плетива или в някое хотелче.

Скалните църкви и сасите правят Матера неустоима за много творци и тя става декор за „Ръмжащите години” (1962) на Луиджи Дзампа, „Евангелието на Матея” (1964) на Пазолини, „Цар Давид” на Брус Бересфорд, „Страстите Христови” с Мел Гибсън и много други филми.
Вечерен изглед от Матера: