Йерусалим - град на повече от 3000 години! + фотогалерия

Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. Затова този град не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума – поклонение.
Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 години, се издига върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу – от източното подножие в долината Кедрон – добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим – т.е. Божието царство.

Това място събира под един „покрив” четири иначе варждуващи религии – арменци, християни, евреи и мюсюлмани и така доказва твърдението, че „пред Бог всички са равни”. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана – Златната порта (Golden Gate). По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“

Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук – те вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.

Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина. По времето на Иисус тя е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки, в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците Му след Тайната вечеря. В Гетсимания е и друга светиня – гробът на Света Богородица.

Това е, според преданието, едно от местата, където се е подпрял Христос по пътя към Голгота:

Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци, копти. Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота – евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството.

Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам – Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род – изкупен.

Това е плочата, на която е измита кръвта и е помазан Христос. Изключително въздействащо място!

В Талмудът е записано : „Това е Западната стена на Храма, която никога не ще бъде разрушена, защото Шехиня /божественото присъствие/ се намира на запад“.
В средните векове Западната стена получава название Стената на плача, защото евреите идват на нея да оплакват разрушението на Храма. Съгласно друга легенда, на Девети Ав/ годината на разрушаване на Храма/, на камъните блестят капки роса, като че ли Стената плаче. Без да знам защо, това е мястото, което най-силно ме развълнува в Йерусалим.

Под манастира е “Църквата на всички нации” – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната Си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда.

A това е стена с имената на тези дарители на университета в Йерусалим, които са дарили над 1 млн. Университетът е огромен, всички факултети са в общ двор, за библиотеката няма да говоря… Човек наистина добива усещането, че там хората ценят знанието!!!