За това колко е лесно даването и колко е трудно получаването.

За това колко е лесно даването и колко е трудно получаването.

Стоеше хванала ръждясалите пръчки на портата като опора. Баба Верка. Говорихме за роднините, застинали върху бели листове на оградата, за вълнените ръкавици в топлия ден, за предстоящата зима, за готвената храна, за децата и за какво ли още не. Говорихме, после мълчахме, после пак говорихме.
Когато я помолихме да й оставим малко храна в консерви, с които багажникът бе пълен, благодарение на ВАС, баба Верка изведнъж се стресна! Уплаши се! Възкликна – „Ама как така! Защо? Никой нищо даром не ми е дал? Вие какво ще искате?“
Казваме – Нищо, бабо Верке. На нас ни е вповече, пълен ни е багажника, а на теб ще ти дойде добре…
Изпълнена със съмнения, жената открехна леко портата, колкото да оставя торбата и после бъзо я затисна с камъка отвътре. Не разбираше как близките ще те изоставят, а някой чужд човек ще ти помогне ей така, без нищо, от едната човещина!
Мълчахме после дълго, докато пътувахме с Филип.
Мълчахме заради изгубената вяра на баба Верка в човешкото у човека.

С етикет:
Публикувано в България, Думи, Северозападна България

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Последни коментари

  • Мустафов { Третия ред втората снимка е Медени поляни... } – мар. 21, 1:57 PM
  • Иво { Доста махалички са на изчезване. За огромно... } – мар. 12, 1:42 PM
  • Катя { Благодаря за текста! Поклон пред ръцете и... } – февр. 29, 6:14 PM
  • Даниел Кралев { Бай Радой вече е преподавател в училището... } – февр. 29, 2:38 PM
  • Бойка { Прекрасно! } – ян. 30, 5:11 AM
  • Пешо { Много яко Дидо! } – ян. 08, 8:13 AM
  • Борис Тончев { "Гига яя клюсе" - Гринго язди кон.... } – ян. 07, 10:09 PM
  • Муни { Да са живи и здрави. Вижте колко... } – ное. 24, 9:14 AM

Авторите тук