Валпарайсо, Чили – ъндърграунд изкуство или популярна култура?

Валпарайсо, Чили – ъндърграунд изкуство или популярна култура в най-голямата улична галерия, която съм виждала.
Представям ви един пъстър град в Чили. Тук все още не се случваше нищо непредвидено, настроението бе лежерно-туристическо…


Валпарайсо е един от най-значимите за Чили градове, както в миналото, така и днес. Близо до столицата Сантяго и разположен на брега на Тихия океан, той е бил най-важното пристанище в региона в продължение на векове.
Там е първата и най-стара стокова борса в цяла Латинска Америка (включва 33 държави в момента), която не зная дали функционира днес.

В горната снимка не става дума за планетата Меркурий, нито за най-известното и репликирано произведение на Джамболоня, нито за птиците и мечтите. Става дума за най-стария испаноезичен вестник в света, който се издава без прекъсване до днес. Първият брой на EL MERCURIO е пуснат на 12.09.1827г. във Валпарайсо и продължава да излиза на хартия до днес вече повече от 190 години…

В по-новата история любопитна подробност е, че градът е родно място за двама от най-значимите чилийски политици – Салвадор Алиенде и Аугусто Пиночет.
През 2003 ЮНЕСКО обявява историческата част на града за световно наследство, а няклко години по-късно чилийското правителство пък го обявява за културна столица на страната. Към днешна дата градът привлича много туристи, артисти и музиканти с бохемския си дух. Има малко западнал вид, който е добре прикрит с изкуство. Стените на къщи, улици, стълби и площади са изпъстрени с безбройните графити. Буквално навсякъде е изрисувано. Може часове да обикаляш, зяпайки улично изкуство (ще видите в галерията). Разкош! А наоколо музиканти свирят, художници рисуват, влюбени двойки се целуват, разни шемети се мотаят и никой за никъде не бърза. Едно такова световно безгрижие витае, пълна хегемония на безделието! Ето например – 8 човека ядат жълт сладолед едновременно.

Ние успяхме да се качим само на един от хълмовете, едва ли по всички тях животът тече със същия бохемски ритъм. Аз с радост бих видяла и другото лице на града, ама ще е в някой друг живот, с повече свободно време…
Градът е стъпаловиден и сколоновете, по които са накацали кварталите са много стръмни. Има над 10 „аsensores“, които ги достигат. Това са зъбчати железници, строени от 1893 до 1916г. Билетчето струва 300 чилиски песос, което е малко под половин us долар. Местата им са обозначени с табели в града и по повечето туристически карти.

Стигнахме до Валпарайсо от Сантяго с автобус. Отидохме на автогарата Alameda без предварително закупени билети. Установихме, че в нашата посока пътуват няколко фирми и автобуси има през 15 мин. Взехме Turbus с двупосочен билет и пътувахме доста комфортно. Повечето автобуси в цяла Латинска са предвидени за дълги пътувания и са различни от нашите. По-широки са, разстоянията до предната седалка са големи, така че 120 км, пропътувани за по-малко от 2 часа минават неусетно.
На мен градът ми бе интересен и един ден не ми стигна. Мисля, че два дни с една вечер са оптимален престой.
Галерия:

С етикет: , , , , , , , , ,
Публикувано в България, Чили

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Даниела Евтимова { Не разбирам защо при публикуване на нещо... } – май 21, 3:05 AM
  • Ния { Нови ценности, натрапени "насила"? :О Откъде ли... } – май 10, 5:31 PM
  • Мони { Заглавието говори истината за съжаление, А фотото... } – май 01, 3:22 PM
  • Ivelina Berova { Здравей, прочети останалите коментари. } – апр. 17, 12:00 PM
  • Неделчо Делев { Здравей, как мога да се свържа с... } – апр. 14, 9:35 PM
  • Цветан Спасов { Един от стенописите е образът на св.... } – апр. 10, 9:16 AM
  • Tsvete Yaneva { dobre, 4e e Iveto! } – мар. 16, 6:21 PM
  • Лора { Това в Бългрия ли е наистина? Не... } – мар. 01, 12:13 PM

Авторите тук