Галерия „Дворът“ 2017 и диалогът в изкуството.

Архитектура, скулптура, живопис, музика и поезия справедливо могат да бъдат назовани като цветовете на цивилизованият живот. – Хърбърт Спенсър
***
Шесто издание на събитието „Празници на изкуството“ в галерия „Дворът“ – с. Врабево, 2017г. и второ, на което присъствам лично. Миналата година бях привлечена от идеята изложбеното пространство да бъде домът, а не галерията. (Впечатленията ми от тогава : тук )
Тази година провокацията дойде от очакването за диалог между традицията и модерното. Знаех, че разликата между най-младия и най-възрастния автори в изложбата е над 55 години!!!
Величко Минеков е на 89г. и продължава да твори активно от малка пластика до монументална скулптура „в рамките на една неофигуративност и романтична поетика“, както казва Аксиния Джурова.


Георги Миленов е на 33 и се развива динамично в областта на керамиката, създавайки изключителни произведения с оригинален и новаторски подход.

Различни по своите художествени интереси, темперамент и използвана медия са и останалите трима автори :
Алисия Санча, в чиято художествена действителност „човекът свири за птиците, а градината е светилище, в което човеците пак ще се завърнат някога“…

Непоправимият романтик Греди Асса, който „се потапя в забравеното време, за да сгъва и разгъва пространството или бавно да съблича хамелеонските си настроения“…

Румен Георгиев – естетът зад грънчарското колело, който работи с традиционни материали по нетрадиционен начин, търсейки нова линия, пластичен израз и форма за обичайни предмети, като чашата или чайника например.

Велко Михайлович, специален гост на изложбата с неговите “ ефирни, лишени от конкретика ангелски създания, които са по-скоро визуални знаци на тези посланици на светостта. Любимата му техника – акватинта, спомага за достигане на особената атмосфера на недоизказаност, тайнственост и своеобразна илюзорност.“

Като цяло, нагласата на българските галеристи, музейни уредници и куратори е в посока предпочитане на вече утвърденото, на авторитетите. За разлика от нея, европейската практика в изкуството е направила своя смел избор и работи активно със съвременността.
Моето разбиране е, че именно в диалога между класиката и модерното, в непрекъснатото им взаимодействие и неконфронтация, неразделение се крие обновлението, разгръщането на творческите хоризонти в изкуството. И важен е именно процесът на срещането, което за мен е фокуса на тази изложба. В такъв момент зрителят неусетно започва да търси, открива и осмисля визуални трансформации на цели нови и непознати светове – пространствени, вътрешни, времеви, пластични, мисловни, въображаеми и реални едновременно…

Благодаря от сърце за видяното и преживяното на авторите Величко Минеков, Греди Асса, Алисия Санча, Велко Михайлович, Георги Миленов и Румен Георгиев и на домакините/организатори на събитието – Аксиния Джурова, Владимир Игнатовски, Хиро Аджичи и техните семейства!

Галерия със фотографии от събитието:

С етикет: , , , , , , ,
Публикувано в България

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Ivelina Berova { А допуснахте ли възможността името да е... } – Ное. 21, 11:35 PM
  • Ross { Статията е добра но е редно за... } – Ное. 21, 8:23 PM
  • Гергана { И много истинска! :-) } – Ное. 20, 10:50 AM
  • Ivelina Berova { Най - хубавото нещо е свободния избор...... } – Ное. 14, 1:10 PM
  • Лаура { Толкова оптимистично описание,не става ясно да се... } – Ное. 06, 1:02 PM
  • Христо Кабадаиев { В Зелени Град ,съм чувал и :преко... } – окт. 05, 1:04 PM
  • Васил { От кой град е иван } – авг. 03, 10:22 AM
  • GabU { Хубаво. Анонимно. Чисто като душица. И липсва,... } – авг. 01, 11:34 PM

Авторите тук