Попаднали в Италия – Палермо, Сицилия

Палермо, Сицилия е изумителен град. Той е пленителен, колоритен, шумен, еклектичен, беден и богат, красив и грозен, любещ и мразещ, загадъчен, хищен, горд, очарователен и отблъскващ, древен и жизнен, величав и западнал. Респектиращ и подмамващ едновременно, кипящ от страст, но външно мързелив, по някакъв изумителен начин градът съчетава пищност и нищета. Само за ден, този жив организъм успя да ме оплете в кълбо от желания да се гмурна в многоликата му същност и да го разгадавам малко по малко…

С цялата си атмосфера Палермо е изключително жизнен град. Повечето от входовете на жилищата, които са на приземните етажи, гледат директно към улицата. Семействата често подреждат кухненските си маси, заедно със столовете направо на тротоарите. Улицата, в общия случай, е по някакъв начин част от дома на сицилианците.

На тротоара се пие кафе, там са също и сгъваемите сушилки за пране, което понякога е метнато директно върху уличните парапети, там са кухненските кофи за боклук, дори и домашните любимци, работилниците и какво ли още не … Палермианци не се притесняват от бедността или теснотията, те живеят някак общо. Създава се усещане за сплотеност, като че ли са заедно във всичко.

Главен административен център на област Сицилия, в Палермо живеят около 700 хил.жители. Градът е основан от финикийците преди 2700 години, после е бил гръцка колония, след което става част от Римската империя. След нейното разпадане се оказва под властта на древни германски племена, през 904 г. бил основан емиратът на Сицилия. Редят се арабско, после норманско владичества. През ХІІ век Палермо е избран за столица на кралство Сицилия. Името му идва от гръцкото Панормус, което означава „пристанище за всички“. Това е единственото място в света, където са оставили белег всички основни средиземноморски цивилизации – от финикийците и гърците, римляните, арабите и норманите до испанците и французите.  Като резултат от богатата история, в архитектурат на града се смесват всички стилове.

Сърцето на историческия Палермо е бароковото кръстовище „Куатро Канти”,  с четирите си уникални сгради, всяка една с пищни статуи, колони и дантелени тераси. Ъглите на четирите здания са срязани така, че площадът е придобил необичайната форма на осмоъгълник. В някои източници е наречен още Слънчев театър, защото през деня подред една от страните на площада е огряна в слънце, а останалите три са в сянка.

Непосредсвено до него се намира „Пиаца Претория” с „Фонтана на срама”, представляващ изящна  скулптурна композиция от преобладаващо голи фигури! :)  Започнат е  през 1554 г. от флорентинския скулптор Франческо Камилияни по поръчка на испанския вицекрал на Неапол Педро ди Толедо, за да краси градините в неговата резиденция в Тоскана. Толедо умира преди  да е завършен фонтана напълно и  синът му го продава на общината на Палермо. През 1573 г. фонтанът  е „пренесен“ на специално построения за целта площад Претория в Палермо, като е демонтиран на 644 парчета. Работата по него е довършена от сина на скулптора Камило Камилияни. Фонтанът има обиколка 133 м., височина 12 м. и е монументална композиция от статуи на хора, нимфи, русалки и сатири. Заради това, че 16  от статуите са голи, което изобщо не се харесало на Плермианци,  фонтанът се сдобил с прозвището „Фонтан на срама“.

Зад сградата на Общината е разположена църквата „Марторана”, където има фрески, византийска мозайка и барокова скулптура. До „Марторана” се намира църквата „Свети Каталдо” – пример за арабско-норманска архитектура. Всички църкви са впечатляващи, в която и да влезете, няма да сбъркате.

Не пропускайте  Театро Масимо – най-голямият оперен театър в Италия, на чиято сцена започва кариерата си великия тенор Енрико Карузо, както и Катедралата на Палермо, която е в каталунски стил. Според нета, в нея има саркофаг на Фридрих II, син на Фридрих I Барбароса, обаче ние не го открихме.

Дълъг е списъкът със забележителности в Палермо, те са буквално на всяка крачка, така че няма да ги изброявам, има ги в пътеводителите. Когато разполагам с малко време, както в случая, лично аз пропускам някои „туристически“ места, защото предпочитам да усетя истинската атмосфера на града. За целта, наред с шляенето в страни от потока, задължително ми е ходенето на уличен пазар. Този път отидох на Пиаца дел Кармине, а слеващия ще ида и на всички останали!

Има и „занаятчийска“ улица:

 

В Палермо има една шокираща забележителност. Оставих я накрая, защото е по-особена. Говоря за Катакомбите на капуцините.

Това е нещо като гробище – музей, малко встрани от центъра на града. Супер зловещо място, където се съхраняват и показват над 8000 мумифицирани скелета на бивши жители на Палермо и околните градове. Някои са чисто и просто скелети, облечени в дрехи.

Останалата част от групата влезе, но аз не си го причиних, въпреки че предварително бях изчела всичко за историята на мястото, а тя е интересна и потресаваща:

През 1534 г. в Сицилия дошли първите капуцини, които се поселили недалеч от Палермо, на запад от градските стени. Била им дадена неголямата стара църква от нормандската епоха, Санта Мария дела Паче, която била близо до селището. Ремонтните работи се проточили десетилетия поради трудности и разногласия, но в крайна сметка параклисът бил напълно обновен. Капуцините основали малък манастир, който в течение на годините се разраствал, благодарение на пожертвователността на гражданите. Някои завещали цялото си имущество в полза на ордена.

Когато през 1599 г. броят на населението на Капуцинския манастир нараснал значително, манастирското гробище станало тясно и било взето решение за целта да бъде приспособена криптата под храма. Там били пренесени и тленните останки на по-рано починалите монаси. Каква била изненадата обаче, когато видели, че техните тела се запазили в почти цялостен вид. Те били естествено мумифицирани. Причината за това се криела в особеността на почвата и атмосферата в катакомбите. Тогава игуменът заповядал телата да бъдат окачени на стените, за да напомнят постоянно за смъртта, която е завършекът на суетния земен живот.

Когато и криптата станала тясна, капуцините започнали да прокопават отделните коридори, защото много от знатните граждани, благодетели на манастира, изявили желание също да бъдат погребани тук. За тях са прокопани допълнителни коридори. Основният метод за подготовка на телата, преди да бъдат пренесени в катакомбите, било изсушаването в специални камери в продължение на 8 месеца. След този срок измивали мумифицираните останки с оцет, обличали ги в най-хубавите дрехи, които, според завещанията, понякога сменяли 2-3 пъти годишно. Някои от телата полагали в гробници, но в повечето случаи ги оставяли открити, окачени по стените и нишите или лежащи на рафтовете.

Катакомбите на капуцините били официално закрити за погребение през 1882 г. За три века на това престижно гробище са погребани 8000 жители на Палермо – духовници, монаси, благородници и буржоазни семейства.

След 1880 г., по изключителни прошения, са погребани само няколко покойници, в това число вицеконсула на САЩ, Джовани Патернити (1910) и двегодишната Розалия Ломбардо (1920), чиито нетленни тела се явяват главните забележителности в Катакомбите.

Най-известната част е параклисът на Св. Розалия, където се намира стъкленият ковчег на малката Розалия. Нейният баща, който преживял тежко смъртта на дъщеря си, се обърнал с молба към известния балсамиращ доктор, Алфредо Салафия, да съхрани тялото от тление. Благодарение на удивителната балсамираща техника, тялото на Розалия Ломбарди се е запазило до днес в неизменен вид, заради което е получило названието „Спящата красавица“. Две годишната Розалия „спи“ в стъкленият ковчег на мраморен пиедестал …

Снимки там не са разрешени, но какво се случва като кажеш на турист „Забранено снимането“? Явно не е само типчно шопско възклицанието “ Он че ми каже той на мене!“, защото в нета има куп злокобни снимки от катакомбите…

В моята галерията няма от тях. :)

 

С етикет: ,
Публикувано в Италия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Последни коментари

  • Мая { В края на тази година, или в... } – сеп. 18, 3:43 PM
  • Колю Куцаров { Здравейте. И аз се интересувам от координатите... } – авг. 22, 10:56 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте, Любомир. В раздел Авторски права (... } – авг. 15, 2:08 PM
  • lubomir popiordanov { здравейте Ивелина, дали ихте се съгласили да... } – авг. 14, 10:50 PM
  • Пламен { Хубав разказ! Директно постави Добростан в списъка... } – авг. 09, 11:46 PM
  • Христина { Здравейте, Моля и на мен да пратите... } – юли 29, 11:27 AM
  • Мирела { Много ми се иска да кажа нещо... } – юли 28, 9:23 PM
  • Стефан { Академик Ярослав Тагемлицки, или както всички го... } – юли 20, 3:28 PM

Авторите тук