Мемориалното военно гробище при с.Шуменци – поклон пред паметта на хиляди загинали

На 10-15 км от Тутракан има три села, носещи имената съответно Шуменци, Преславци, Варненци. Знаете ли защо? И аз не знаех! Прекръстени са през 1942г. в чест на трите пехотни полка, дали най-много жертви в епичната битка за Тутракан. За нея също знаех малко преди да се озова на военното гробище при с. Шуменци. Тя беше просто ред в отдавна неотварян учебник… А всъщност, битката за Тутракан е легендарно събитие за историята и националното ни самосъзнание! 

През Междусъюзническата война Румъния напада България и Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. България отвоюва своите територии по време на Първата световна война през 1916 г. в Тутраканската битка, продължила два дни. В сражението умират 8000 български, румънски, турски и немски войници. Българската армия пленява 450 офицери, 28000 войници и цялото въоръжение на противника. На 6 септември 1916 г., в 15.30 часа румънският гарнизон капитулира и град Тутракан е освободен. Най-голяма заслуга за овладяването на Тутраканската крепост има генерал Пантелей Киселов, роден на 3.11.1863 г. в Свищов, починал в София на 14.10.1927 г., участвал в Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война.

Най-много жертви дават 19-ти пехотен Шуменски полк – общо 369 убити и 1496 ранени, 7- и пехотен Преславски полк – 296 убити и 1520 ранени и 31-ви пехотен Варненски полк – 285 убити и 1528 ранени. Непосредствено след битката, през есента на 1916 г, командването на 4-та Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле да бъдат погребани във форт № 6. В продължение на  две седмици жителите на Тутракан и околните села с волски каруци пренасят телата на загиналите. На дървени кръстове изписват имената на известните бойци, а неизвестните поставят в общи гробове.

Днес мемориалната гробница край село Шуменци е най-голямото военно гробище в България, в което на каменните надгробни кръстове и стели са изписани имената на героите, загинали за свободата на този край.

През 1922 г. се изгражда паметник – обелиск, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите “Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.” В мемориала има и църква.

„Поклон пред вашите кости
Пред подвига ви мощен
Пред ваши дух гранитен
Пред ваши гроб свещен
Не ще събуди никой
покоя ви всенощен!“

С етикет: , , , , , , ,
Публикувано в Североизточна България

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Росен Наков { Арен ли е лук, ял би га... } – юни 26, 12:40 AM
  • ТЕМЕНУГА БРАТАНОВА { Прекрасно село, прекрасни хора, прекрасна природа!... } – юни 13, 7:53 AM
  • Даниела Евтимова { Не разбирам защо при публикуване на нещо... } – май 21, 3:05 AM
  • Ния { Нови ценности, натрапени "насила"? :О Откъде ли... } – май 10, 5:31 PM
  • Мони { Заглавието говори истината за съжаление, А фотото... } – май 01, 3:22 PM
  • Ivelina Berova { Здравей, прочети останалите коментари. } – апр. 17, 12:00 PM
  • Неделчо Делев { Здравей, как мога да се свържа с... } – апр. 14, 9:35 PM
  • Цветан Спасов { Един от стенописите е образът на св.... } – апр. 10, 9:16 AM

Авторите тук