Село Екзарх Йосиф – за камилата Дидо и зеленото черешово топче!

Село Екзарх Йосиф е странно място.
Историята е следната:
Пътувам си аз в един прекрасен майски ден от Батин (за където ще разкажа отделно) към Русе и се наслаждавам на зеленото от двете ми страни. Докато се удивлявам радостно, че в крайдунавските райони цялата земеделска земя е обработена и няма кътче неизорано и незасято в продължение на километри, през пътя постоянно пробягват най-различни горски и полски животинки. По едно време това става толкова често, че се налага да карам доста бавно, за да ги пазя и дори успявам да снимам един язовец:

Спомням си за един случай в Родопите, по пътя за Лилково, когато след проливен дъжд през асфалтовия път преминаваха буквално десетки дъждовници. Тогава дори спирахме, за да ги отместваме.
Мислейки за саламандри, сови и язовци, виждам уведомителната табела за влизане в село Екзарх Йосиф и току след един завой на главния път се озовавам на площада.
Площадът е голям. Изглежда патетично и патриотично на фона на останалите назад по пътя.
Въпреки изумителната неуместност, някак не се учудвам, че съзирам поредното животно за деня!

Това е Дидо. Той е камила и живее зад зелена ограда, на площада в село Екзарх Йосиф, Русенско.
Чета надписите и разбирам, че се намирам в някакъв вид импровизиран зоопарк, създаден от прогресивен кмет преди няколко години. За изхранването и добруването на животните се грижи цялото село, както и кутийка-касичка на входа за дарения от минувачи и гости. Екзотиката се допълва и от семейство щрауси.

Останалите обитатели на зоопарка са си нашенски видове. А, има и метални – кон и крава.

Освен със зоопарк, селският площад може да впечатли и с музей на открито. Някои от експонатите са маркирани патриотично с цветовете на националния флаг.

Голям постер пък ни запознава, че в селото се организира ежегодно празник на ябълката.
Читалището се казва „Самообразование“ и изглежда, че има активна художествена самодейност.

Убедена съм, че всичко това е направено с най-добри намерения, но трябва да признаем, че гледката на проскубания Дидо, редом до зеленото черешово топче в центъра село Екзарх Йосиф е … меко казано странна.

Сещам се, когато през 2014 организираха зимната олимпиада в Сочи, една тяхна журналистка беше казала: „Единственото място в Русия без никакъв сняг, избрано да организира зимни игри“…

Така де, исках да кажа, че село Екзарх Йосиф е странно място.

С етикет: , , , ,
Публикувано в България, Дунавска равнина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Ради { Яко } – май 23, 11:01 PM
  • Ники { "Помръжляк" - сладолед. Светофар също беше интересна... } – май 18, 3:29 PM
  • Angelina kostova { 0893681829 това е номера на ИВАН КАЛАИДЖИЯТА } – мар. 26, 8:18 PM
  • Пенка Великова { Два угъла, две мигала, четири келекендра и... } – ян. 24, 7:35 PM
  • Иво Маринов { Браво, прекрасен празник и прекрасни снимки } – ян. 08, 10:34 PM
  • Монко { Може да добавите и "Немой воздуворот че... } – ян. 04, 3:07 PM
  • Нина { Здравей Мая и аз се надявам скоро... } – Дек. 16, 5:07 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте! Иван живее в село Избеглий, Асеновградско,... } – сеп. 29, 11:34 AM

Авторите тук