Село Екзарх Йосиф – за камилата Дидо и зеленото черешово топче!

Село Екзарх Йосиф е странно място.
Историята е следната:
Пътувам си аз в един прекрасен майски ден от Батин (за където ще разкажа отделно) към Русе и се наслаждавам на зеленото от двете ми страни. Докато се удивлявам радостно, че в крайдунавските райони цялата земеделска земя е обработена и няма кътче неизорано и незасято в продължение на километри, през пътя постоянно пробягват най-различни горски и полски животинки. По едно време това става толкова често, че се налага да карам доста бавно, за да ги пазя и дори успявам да снимам един язовец:

Спомням си за един случай в Родопите, по пътя за Лилково, когато след проливен дъжд през асфалтовия път преминаваха буквално десетки дъждовници. Тогава дори спирахме, за да ги отместваме.
Мислейки за саламандри, сови и язовци, виждам уведомителната табела за влизане в село Екзарх Йосиф и току след един завой на главния път се озовавам на площада.
Площадът е голям. Изглежда патетично и патриотично на фона на останалите назад по пътя.
Въпреки изумителната неуместност, някак не се учудвам, че съзирам поредното животно за деня!

Това е Дидо. Той е камила и живее зад зелена ограда, на площада в село Екзарх Йосиф, Русенско.
Чета надписите и разбирам, че се намирам в някакъв вид импровизиран зоопарк, създаден от прогресивен кмет преди няколко години. За изхранването и добруването на животните се грижи цялото село, както и кутийка-касичка на входа за дарения от минувачи и гости. Екзотиката се допълва и от семейство щрауси.

Останалите обитатели на зоопарка са си нашенски видове. А, има и метални – кон и крава.

Освен със зоопарк, селският площад може да впечатли и с музей на открито. Някои от експонатите са маркирани патриотично с цветовете на националния флаг.

Голям постер пък ни запознава, че в селото се организира ежегодно празник на ябълката.
Читалището се казва „Самообразование“ и изглежда, че има активна художествена самодейност.

Убедена съм, че всичко това е направено с най-добри намерения, но трябва да признаем, че гледката на проскубания Дидо, редом до зеленото черешово топче в центъра село Екзарх Йосиф е … меко казано странна.

Сещам се, когато през 2014 организираха зимната олимпиада в Сочи, една тяхна журналистка беше казала: „Единственото място в Русия без никакъв сняг, избрано да организира зимни игри“…

Така де, исках да кажа, че село Екзарх Йосиф е странно място.

С етикет: , , , ,
Публикувано в България, Дунавска равнина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Росен Наков { Арен ли е лук, ял би га... } – юни 26, 12:40 AM
  • ТЕМЕНУГА БРАТАНОВА { Прекрасно село, прекрасни хора, прекрасна природа!... } – юни 13, 7:53 AM
  • Даниела Евтимова { Не разбирам защо при публикуване на нещо... } – май 21, 3:05 AM
  • Ния { Нови ценности, натрапени "насила"? :О Откъде ли... } – май 10, 5:31 PM
  • Мони { Заглавието говори истината за съжаление, А фотото... } – май 01, 3:22 PM
  • Ivelina Berova { Здравей, прочети останалите коментари. } – апр. 17, 12:00 PM
  • Неделчо Делев { Здравей, как мога да се свържа с... } – апр. 14, 9:35 PM
  • Цветан Спасов { Един от стенописите е образът на св.... } – апр. 10, 9:16 AM

Авторите тук