Село Горна Бела речка – зимнина.

Мисля какво да напиша за село Горна Бела речка и нищо не излиза на листа. Опитвам се да си припомня чуството, обзело ме там. И една единствена дума ми изплува в съзнанието – ЗИМНИНА. Именно! Зимнина! Ама не зимнина, като туршия, ами зимнина, като уют, като спомен в буркан, който да те грее през зимата на отчуждението. Есен е. До едно стълбище виждам подредени тикви, а на един прозорец – няколко дюли… Сещам се и за една пиеса по Станислав Стратиев…

„- Сашко! – вика бай Ламбо. – Саше, чуваш ли ме, Сашко!
Сашко нищо не чува, в червената мъгла пред него изплува малкият дом, родният дом, самотен, сиротно стърчащ сред заобикалящия го свят, стояха есенни цветя в градината и паяжини се спускаха от лозата, от стрехите към напуканите стени, към прозорците с олющена боя… Едно дете тичаше под вишните с филия в ръка, филия, намазана с олио и червен пипер… това беше той, като малък… защо са бели вишните, нали цветята са есенни… Майка му под вишните, стои, загледана в детето, тичащо през двора… Там, в дъното на двора, е баща му, с бичкия в ръце, спрял за малко да работи, вдигнал глава, заслушан в дните, които си отиват… Кафявите листа на лозата, живяла с тях, и която щеше да живее и след тях, паяжините, обхванали листата и керемидите и слизащи надолу към вратата… а сестра му, къде е сестра му… няма я… градината, затрупана от червени есенни листа, и жабата в шахтата на водомера, със зеленикави очи, едва се вижда сред листата, бараката с почернели от времето дъски, с ръждясала пощенска кутия на покрива… Вървеше бързо този дом нанякъде, обвит в слънце и паяжини, поклащайки зимни цветя, с лозата, с малкото дете, тичащо през вишните, с майка му, загледана в него… Отиваше си, отдалечаваше се… Домът в лози и паяжини отмина. Под облагородените круши, до каменните плочи, в тревата, започваща да пожълтява, лежеше Сашко, бронзовият ключ на гърдите му светна на закъснялото слънце, ключът, който не беше от никой дом, блесна кратко и угасна, слънцето отмина…“

по Станислав Стратиев
“ Подробности от пейзажа“, Пиеса, Премиера на 28 март 1987 г. в Театър „Българска армия“. Постановка Пламен Марков.

Село Горна Бела речка – зимнина.

С етикет: , , , , ,
Публикувано в България, Стара планина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Последни коментари

  • Иво Маринов { Браво, прекрасен празник и прекрасни снимки } – ян. 08, 10:34 PM
  • Монко { Може да добавите и "Немой воздуворот че... } – ян. 04, 3:07 PM
  • Нина { Здравей Мая и аз се надявам скоро... } – Дек. 16, 5:07 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте! Иван живее в село Избеглий, Асеновградско,... } – сеп. 29, 11:34 AM
  • Райка Петрова { И на мен ми трябва калайжия. Моля,... } – сеп. 28, 1:42 PM
  • Весела { Може ли и аз да помоля за... } – сеп. 25, 12:44 PM
  • Десислава { Здравейте, Интересна и полезна статия, която води... } – сеп. 25, 10:41 AM
  • Мая { В края на тази година, или в... } – сеп. 18, 3:43 PM

Авторите тук