село Видима – детство мое, на ръст едноетажно
С това място са свързани едни от най-щастливите ми детски спомени. От преди има-няма 25 години. Тази година решихме да споделим спомена с малчо…Ето какво ни посрещна там.. Тогава тук се чуваше смях, тропот на детски крака, топки и жужене на нахални мухи.. …сега възникват само въпроси… Дисциплината беше задължителна. В библиотеката се пазеше историята Тревата не се опостушаваше