Нови

Село Екзарх Йосиф – за камилата Дидо и зеленото черешово топче!

Село Екзарх Йосиф е странно място. …. Пътувам си аз в един прекрасен майски ден от Батин (за там ще разкажа отделно) към Русе и се наслаждавам на зеленото от двете ми страни. Докато се удивлявам радостно, че в крайдунавските райони цялата земеделска земя е обработена и няма кътче неизорано

Да впрегнеш вятъра или историята на една жива мелница в Лудогорието

Това е историята на една съвсем истинска вятърна мелница. Тя е направена изцяло от дърво преди повече от 100 години и подобно на Буратино е оживяла благодарение на обичта на хората. Именно тази обич и грижа на поколения мелничари запазва жива мелницата в село Белинци и днес тя е единствената автентична работеща дървена

Хроники от България: Корени – Изложба в музей на фотографията/Казанлък

Ивелина Берова представя за първи път в Казанлък авторската си изложба „Хроники от България: Корени“ по покана на единствения в България Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства. Изложбата се открива на 1 септември в 18,30 часа. “Хроники от България” е мащабен личен проект, който започнах през 2011г. Чрез него

Нямаше полъх, нито шепот, само аромат на пролет, Дунава и някога било…

Нямаше полъх, нито шепот, само аромат на късна пролет, Дунава и някога било…наколното рибарско селище до с.Бръшлен… Рибарството е хилядолетен поминък по цял свят. Това е традиция, професия, начин на живот и светоусещане. Където има река, има и рибари. А рибарските селища не фигурират на пътните карти. Едно такова е

Ковачът Стефан, историята на един железен кон с огнена грива и Сали Яшар

Стефан Чаков и синът му в ковачницата Казват, че всеки е ковач на собствената си съдба. За Стефан тази мъдрост е буквална. Неговата орис е да бъде майстор – ковач и освен собствената си съдбата, всеки ден да кове нажеженото желязо, претворявайки го в най-чудни форми така, че предметите да изглеждат леки и

Галерия „Дворът“ – искрено за изкуството в две плевни и един общ двор.

Галерия „Дворът“ – две селски плевни и един общ двор в къщите на проф. Аксиния Джурова и проф. Владимир Игнатовски в село Врабево. Те двамата са инициатори и, заедно с Хирофуми Аджичи, домакини на пета поредна среща на приятели – творци и изложба на живопис и скулптура. В своята „Поетика на пространството“ Башлар пише: „Образът на

Каракачаните – една хилядолетна различност! + фотогалерия

Каракачаните – една хилядолетна различност, запазена и днес в България! Ангелики Хатзимихали, „Саракацани” т. I, 1957 г. пише за тях: “Номади от древна животновъдска люлка, челинги, чобани, овцевъди, без тяхна земя и постоянно жилище, скитници и планински хора, това са каракачаните. Животът им е едно пътуване, едно непрекъснато придвижване към

24 май 2016, Варна. Манифестацията за деня на славянската писменост и култура.

Не бях ходила на празнична манифестация във Варна за 24ти май от времето, когато самата аз марширувах в строя с лента „Отличник“! Тогава освен лентата, носех и пионерска връзка… Искам да кажа, че беше отдавна. Помня строя и дългите репетиции преди часовете в двора на училището. Празнично ми беше още

Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена

Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена, запазена до наши дни в село Българи в региона на Странджа планина. „Св. Константин минава напреж и гаси огъня. И тя минава след това, и нито я пареше, нито нищо. На сутринта си ходеше да си

Село Лилково – високо в Родопите

Село Лилково е разположено на 1400 м. надморска височина в Централните Родопи, рида Чернатица, в подножието на Персенк. Близо е до десния бряг на река Лилковска. Намира се на 8 км черен път от с. Ситово и на 36 км от Пловдив. Изходен пункт за летовището Бяла Черква и за

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре