Дядо Асен от Могилица – последният работник в Агушевите конаци

Агуш ага и семейството му притежавали, казват, 20 0000 овце и кози, както и огромни площи обработваема земя. За фамилията работели стотици работници. Точно затова ни разказва дядо Асен, с когото щастливата случайност ни среща в един горещ юнски следобед на 2014г. точно на входа, където е работил преди повече от 65 години.

Дядо Асен бил много млад тогава – около 17 -18 годишен. Работил за един от синовете на Агуш ага. Търсел и наемал временните работници за земеделската работа, разпределял ги всяка сутрин според нуждите, а вечер им плащал надниците. Принципно, работниците нямали право да влизат в къщата, „ала незнайно защо, мен ме допускаха чорбаджиите близо до себе си, имахме си уважението взаимно“ – казва дядо Асен и се усмихва, зареял поглед някъде в спомените си. После продължава: “ Въобще, чорбаджиите бяха добри хора. Осигуряваха прехраната на всички от селото, че и на повече! Грижеха се за работниците си, винаги имаше храна, на всички се отплащаха, никого не излъгаха и работата вървеше, всички бяха доволни. С голям размах правеха нещата чорбаджиите. Аз бях много млад тогава, ама виждах и разбирах. Три години работих ей на тоя вход тука, дето се срещаме сега, после ме взеха войник, а сетне пък времената се смениха, разтуриха всичко…“

Помълчаваме малко. Питаме има ли други като него в селото, дето са работили за Агушеви. Поклаща отрицателно глава. Последният е.  Питаме го как е сега, работи ли в градината. “ Аа, децата – казва – не ми дават, грижат се, пазят ме, ама аз без работа не мога. Имам си малка оранжерийка, та в нея, по малко…“

Да е жив и здрав дядо Асен!

***

Могилица се намира на 35 км югозападно от Смолян, по поречието на р. Арда. През 1820-1840 г. там е построен голям феодален “замък”, както го наричат историците. Този конак ( в смисъл на голяма къща за живеене, а не административна сграда) е най-големият на Балканите за времето си.  Собственикът Агуш ага имал 3-ма синове. Затова конакът е бил построен в 3 части. Всяка си има собствен двор и собствен кладенец, в който и до днес има вода.

Историята разказва, че строежът на Агушевия конак продължил 20 г. Сградата е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Таваните са с дърворезба, шкафовете са вградени. В началото на ХIХ в. много малко са били вътрешните тоалетни дори в Европа, а тук е имало и вътрешни бани… Днес дори бравите, които са на по 180 години, все още работят безотказно!

Комплексът от сгради има отбранителна кула с два реда шахматно разположени бойници. Стените й отвън и стрехите на покрива са изографисани от неизвестен майстор.